Четвърта книга от испанската журналистка Кристина Морато, позната с любимите заглавия "Непокорните диви", "Прокълнатите кралици" и "Дамите от Ориента". Кристина Морато пътува до Африка за първи път през 1983 година. Оттогава е посетила няколко държави на континента, привлечена от хората и красивата природа. Точно като нея, множество изследователи и пътешественици са изпитвали "повика на Африка" в миналото. Тези жени, които насред джунглата се обличали в официални дрехи за вечеря и пиели следобедния си чай в порцеланови чаши, също така знаели как да яздят, да ловуват с лък, да ... |
|
В своите спомени Анна разказва за тежкия, но изпълнен с любов живот с великия руски писател Фьодор Достоевски. Достоевска споделя историята на запознанството им, подробности от всекидневния им живот, сполетелите ги нещастия и отношенията им с други литератори. Умело обрисува точен психологически портрет на мъжа си, като показва както гения му, така и всичките му слабости. Анна споделя още и моменти от създаването и публикуването на много произведения на Достоевски - "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови" и други."Моята любов бе чисто разумна, плод на идеите. По-скоро обожание, ... |
|
Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света. При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по ... |
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
Уроци по стил, жаргон и съблазън в световната столица на модата. ... Това е невероятната истинска история на американката Кейт Бетс, посветила кариерата си на модата. Редактор в списанията "Вог", "Харпърс Базар" и "Тайм", тя е и автор на бестселъра "Икона всеки ден. Мишел Обама и могъществото на стила". Този завладяващ мемоар ни пренася в очарователната Франция през 80 -те години. Младата Кейт заминава за Париж, твърдо решена да осъществи мечтата си да се превърне в зашеметяващ и изключително успешен чуждестранен кореспондент. Поредицата ѝ талантливи статии за по-малки ... |
|
Превод от английски: Ангелина Александрова. ... Срещах любов и губех любов. Осмелих се да пътувам до Африка, за да позволя на сина си да завърши гимназия в Кайро, Египет. Живях с южноафрикански борец за свобода, с когото се запознах, докато внасяше петиция против апартейда в Южна Африка в ООН. И двамата се опитахме да направим връзката си здрава и издръжлива. За известно време опитите ни бяха успешни. Когато отношенията ни приключиха, отведох сина си в Гана, а борецът за свобода се върна в Южна Африка. Мая Анджелоу (1928 - 2014) е сред най-влиятелните фигури в борбата на човечеството към свобода и равноправие. Автор ... |
|
Официална биография. ... "Аз не лъжа. Просто правя истината малко по-интересна." Роалд Дал Роалд Дал е един от най-великите разказвачи на всички времена. Той тласва детската литература към неизследвани земи и почти двайсет години след смъртта му неговата популярност продължава да нараства. Човекът зад тези приковаващи истории обаче си остава загадка и публичните му изяви често са противоречиви. Необузданото му въображение, странното му чувство за хумор и елегантността на прозата му създават герои като Уили Уонка, ГДВ и Върховната вещица, които са се превърнали в безсмъртни литературни творения. В тази ... |
|
"Казвам "моят Радой", защото той ми беше и баща, и учител, и настойник, и приятел, и колега, и преди всичко - съдник на моята поезия и на моето гражданско поведение цели 46 години." Недялко Йорданов ... |
|
Анчо Калоянов заслужава анкета по няколко причини. Първо, пише художествена проза на високо национално равнище. Второ, прави българска етнология на европейско ниво. Трето, развива медиевистични идеи от същия порядък. И четвърто, най-важното, като дългогодишен преподавател във Великотърновския университет произвежда хора за първите три области. Струва си Анчо Калоянов да бъде разпитан и да бъде изслушан. За живота му, за написаните и прочетените книги. За авторите, с които съдбата го е срещала. За пътищата, които сам е прокарвал. За идеите, които е раждал, споделял или отхвърлял. ... |
|
Стефан Чирпанлиев - журналист, публицист, краевед, театрал. Писател - озарен от безкрайното любопитство на търсещия човек. Мечтател и ентусиаст, но и човек на делото. Леко клатушкащ се, със старта кожена чанта под мишница, винаги малко закъснял за поредната културна изява, било за концерт или изложба, литературно четене или спектакъл на театър, читалищна изява или премиера на книга... ... |
|
Спомени за писателката. ... Наричаха я "българската Агата Кристи". Заради творбите ѝ с криминален сюжет. За разлика от именитата англичанка, тя включваше увличащата криминална интрига, за да разкрие най-сериозните политически, икономически, нравствени и социални проблеми на времето. Наричаха я "живата съвест на времето". Заради куража ѝ да навлиза в най-взривоопасните зони на обществото, за да опише събитията и хората такива, каквито са. Наричаха я "сърцевед". Заради завладяващо разказаните истории за най-съкровеното у човека: любовта, страданието, амбицията, самотата... И ... |
|
"Писателят Любомир Котев е от Ямбол, но живее повече в Медвен - на педя от родната къща на Захарий Стоянов. Влиза в литературната джунгла като литературен критик, но не му допада ролята на платен клакьор. Пише три книги с разкази за града и две за селото, но си остава гражданин, превъплътил се в селски писател. В Амаркорд обобщава спомените си за детството, населено от всякакви чешити и градски легенди. Хвана се на акъла на набора си Христо Карастоянов и изтърсиха на пазара две книги с паралелни паранои: E.Г.Н.: Годината на тигъра и 2007: Оцелели спомени, за да създадат жанра огледални разкази. Въобще Котев ... |