"На вълшебното дете, вечното дете, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този проблематичен българин, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия - какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише, на човека, опозорил веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга..." Иво Милев "(...) Wunderkind (...)" Константин Иречек, запис в дневника му от 16.02.1879 г. по повод младия Алеко Константинов "Той трябваше да бъде убит, ... |
|
"Литературните анкети имат смисъл, когато се провеждат със стойностни литературни творци, които имат знакови за националната си литература творби и запазено място в литературната ни класика или литературната ни история. Освен това трябва да имат богат и интересен творчески живот и биография, за да споделят важни размисли и истории, както и да ги разкажат смислено и вълнуващо. Такъв несъмнено е Георги Мишев. Литературната анкета с Георги Мишев е осъществена в продължение на няколко месеца. В нея той е на високото си писателско ниво, познато от литературното му творчество. Прочитайки анкетата, читателите ще научат ... |
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
Небосклонът на най-достойните постижения на руската поезия се подпира и от величествения поетичен колос на Николай Алексеевич Некрасов. А под мъченическия ореол на руската революционно-демокатическа поезия той извисява своя самобитен, дълбоко национален ръст над всички останали свои съвременници, разместил в творбите си тежките пластове на народния живот, изплел стихове от страданията на обикновения човек, дал идеен смисъл на борбите му. ... |
|
Това е историята на един млад човек, преборил се с множество трудности, които биха сринали почти всеки, но разбрал, че може да се справи с всичко. Важното е да обичаме себе и да се борим за мечтите си."За мен лилавото символизира енергия, която ме изпълва с топлина, въпреки, че е смесица от студен и топъл цвят. Лилавото са двата звяра в мен, които непрекъснато се борят и самият аз никога не знам кой ще надделее. За мен този цвят има мирис, има звук, има числа, има характер, има име, има и лице. Написаното в лилаво символизира чистота, искреност, откровение, красота, както и онази грозна част от нас, която се ... |
|
"Двата автобиографични текста поместени тук се различават значително от досегашните ми книги. И със сигурност са по-забавни. Първия написах буквално за десетина дни по време на ковид-карантината, през пролетта на 2020 г. В него освен някои любопитни и пикантни спомени от моето детство, засягам и онези екзистенциални въпроси, които вълнуват - за живота и смъртта, за вселената и нашия произход. Диалогът между минало и настояще често дава интересни резултати. Вторият текст описва историята на моя алкохолен проблем, борбата с пристрастяването и изводите, които си направих. Както и въпроса за това как някои се опитват да ... |
|
Ленард Коен и неговата голяма любов."Скъпа Мариане, аз вървя съвсем малко след теб, достатъчно близо, за да те хвана за ръката. Старото ми тяло се предава, както се предава твоето, писмото за освобождаване вече е на път. Никога не забравих твоята любов и твоята красота. Но ти знаеш това. Няма нужда да казвам повече. Приятно пътуване, любов моя. Скоро ще се срещнем. С безкрайна обич и благодарност, твой Ленард."Подателят на това писмо е Ленард Коен, световноизвестният композитор, поет и певец. Получателката - норвежката Мариане Илен, неговата голяма младежка любов, музата на неговия живот. А годината е 2016-а, 44 ... |
|
Книгата представя живота на Габриел Гарсия Маркес, разказан с помощта на неговите приятели, роднини, фенове, опоненти, колеги, зевзеци, пияници и неколцина прилични човеци, съдържащ и уникални фотографии."Патерностро ни дава един изключителен портрет на Габо, богат на чиста информация, но и на най-добрия вид литературни клюки. Самота и Компания е изключителен като журналистическо произведение и е удоволствие за четене. Това е възможно най-близо до това да прекараш един ден със самия господар." Хуан Габриел Васкес, автор на The Sound of Things Falling (Звукът на падащите неща) "Всеки, който обича ... |
|
Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов. ... Трагедията на Първата световна война отнема живота на един от най-талантливите ни и обещаващи поети - Димчо Дебелянов. Неговата преждевременна смърт се превръща в непрежалима загуба за българската литература. Впоследствие за изучаването на творчеството и загадъчната същност на поета ще бъдат посветени немалко книги, сред които се откроява една. Бездомник в нощта от Владимир Русалиев е своеобразен очерк за изпълнения с трудности и скърби живот на Димчо Дебелянов. Отпечатано за първи път през 1936 година, изданието разкрива сложната личност на поета, връщайки читателя в ... |
|
Да избереш да пишеш на френски, езика на Другия. Юлия Кръстева - един от световнопризнатите големи умове на съвремието ни, стана първият носител на наградата за хуманитаристика Холберг (2004 г.), подобна на Нобеловата. През 2005 г. алжирката Асия Джебар - голямата дама на франкофонската литература на Магреб, бе избрана за член на Френската академия и стана първата постколониална авторка, която получи признание от тази вековна френска културна институция. Ирен Иванчева изследва как тези две писателки в изгнание - Юлия Кръстева като франкофил и Асия Джебар като франкофон, отразяват и драматизират връзката си с френския, ... |