Романът е преведен на над 40 езика. ... Франсис Мейс винаги е обичала къщите. "Под небето на Тоскана" описва приключенията на авторката, която решава да си купи къща в Тоскана. Свикнала с американския начин на живот, Франсис е удивена колко различен е живота в Италия, колко по-спокоен и пълноценен е той. Запленена от старата 200 годишна къща, авторката се заема да я реставрира, да възстанови отдавна запустелите лозя и маслинови градини. Тежкият труд не ѝ тежи, защото е заобиколена от невероятна красота, съседите ѝ са гостоприемни и дружелюбни, а животът в Тоскана е истинска идилия. Емоционално и ... |
|
|
Представените в книгата "Паралелни светове" български писатели Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев, Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, Илиян Троянски, Панко Анчев, Сава Василев и Турхан Расиев са образец на едно митологично българско време, в което личните жестове търсят красотата на поезията и живота. Понякога гласовете им се преплитат, но по-често изграждат паралелни светове, които страстно диалогизират за повече човешка толерантост. Обединява ги Варна, на чието духовно възмогване те посвещават целия си съзнателен живот. ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |
|
|
"Ти си следващият! Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие?... Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина." С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга извън ... |
|
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
|
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
Първата книга на влогъра Мъци с над 250 000 последователи в YouTube. ... "Здравейте, хора. Вие четете най-искрената влогърска книга на пазара. Аз съм Мъци, а за вас е почти сигурно, че не сте. В тази книга ще споделя с вас какво се случи по време на моя път. Какъв беше ютуб преди и какъв е сега. Кога успявах, кога се провалях. Откъде тръгнах, накъде продължих (защото все още не съм "стигнал"). Кои са тъмните кътчета на Мъци - канала и какво запазих в тайна от вас. Предстои да прочетете моята изповед, която (макар цялата ми дейност онлайн да е с комедийна насоченост) невинаги представя ведрия и чил Мъци, ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
В двете части на животоописанието си известният наш биолог Петър Берон разказва за природата, археологичните паметници, планините в различни страни на Европа, Африка, Азия, Южна Америка, Австралия, които е посетил, където е живял и работил; за приключенията си при пътуванията из тези страни, за срещите си с хората там и за впечатленията, оставили у него тези срещи. Не е подминато, естествено, и участието му в политическия живот на страната. ... |
|
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
