Биографията на Иван Грозев е своеобразна история на скритата българска литература - забранявана, мистична, неглижирана... Тя присъства в спомени, писма, архиви, устни легенди и разкази. Гради устои, създава предпоставки за растеж, оформя ядрото на културата, основа е за таланти и гении, водачи и идеали. Книгата Иван Грозев в българската литература разкрива процесите, взаимоотношенията и явленията в българския социален и културен живот през първата половина на XX век и присъствието / ролята на Иван Грозев в тях. ... |
|
|
"Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра" Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант" той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост. Паметта, изумително обширна и неуморима поради носталгията, е машината на времето. Езикът, безгранично освободен и закален в изгнанието, е нейният двигател. Любовта, обхождаща спомена в непрекъснатата прожекция на вездесъща кинокамера, е огледалото за обратно виждане, в което ... |
|
|
"Признавам си обаче, че старостта навежда човеците към земята, а тя е черна; светлината и ведрото небе са нагоре, нависоко." ... "Така живях. 85 стъпки от люлката" е опит за автобиография, по думите на своя автор. Изкрачил битието си, той слага равенството на формулата на живота, за да отчете резултата от всички плюсове и минуси. А той никак не е лош. Авторът започва разказа с дните си с "бревчетата" по пасищата на Долна Бяла речка; описва съселяните си, събитията покрай Девети, които не отминават и неговия край, пътя си от поляната с напластеното сено, през училищната и студентската скамейка ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
|
Сестрите Бронте - трагедията, страстта и тяхната история, която ще живее вечно. ... Те са сестрите Бронте - Шарлот, Ан и Емили. Драма, страст и една история за тяхната опасна решимост да се изправят срещу порядките, за стремежа им да надмогнат съдбите на родителите си. Всичко започва със смъртта на майка им, сключила договор с Дявола за бъдещето на своите деца. После те преживяват загубата на двете си сестри, брат си и леля си. Въпреки това запазват сърцата си живи... Единственото желание на Емили е да се оттегли в света на въображението си; Ан се задушава от работата си като гувернантка; Шарлот копнее за независимост и ... |
|
|
Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване - от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията - непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си. Произведенията ѝ - от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга-сборникът с разкази "Съобщение" седемдесет години по-късно (1998) - включват натюрморти, пейзажи, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
Настоящото издание представя хронологично в два раздела - статии и рецензии - всички текстове на Малчо Николов, публикувани в сп. "Златорог". То е първо по замисъл и осъществяване и проследява израстването на Малчо Николов като критик от вдъхновените му начални текстове за представителите на кръга "Мисъл" - П. П. Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, Мара Белчева, до поетите и писателите ни от 30-те и 40-те години на миналия век. Изданието проследява и в подбрани от архива на критика документи най-съществените моменти от личната и творческата му биография. Името на литературния критик Малчо ... |
|
|
Знаменитият тибетски светец Миларепа е наречен три пъти Велик - Велик Поет, Велик Йогин и Велик Отшелник. Житието му се състои от две части: "Пътят на мрака" разказва за младите години и прегрешенията на бъдещия велик учител. Мила изучава "черната вяра" (древната тибетска религия Бон) и овладява изкуството на черната магия. Той разрушава дома на роднините си и убива много хора, предизвиква бури и градушки над нивите, които унищожават реколтата, и е принуден да бяга от яростта на съселяните си. В "Пътят на светлината" Миларепа става ученик на Марпа Лодзава и избира неговия път към Нирвана, ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
