Това е един роман за прехода, отличаващ се с неподправеното си чувство за хумор. Наситен е с ирония, с абсурдни и трагикомични ситуации, а колоритността на героите е подсилена с техния твърд врачански диалект. Слухове за заровено тракийско съкровище, аромат на младо вино и подкани за игра на карти някак все изместват по приоритет скучните притеснения за бъдещето... "Историята на този роман може да се приеме и като фигура от сюжета му. Тя започна след запознанството ми с Рей Бредбъри на представянето на книгата му "Сляпо каране" в Чикаго, с разговори далеч от литературата и писателския занаят. Тогава бях ... |
|
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
|
"Това е роман за сгрешените въжделения за демокрация на българите. Вече четвърт век те стават все по-малко, все по-бедни, а политиците ни все по-нагли и безочливи, за да стигнем до „финансовата стабилност” на чуждия агент Симеон Дянков, която изкара хората на улицата. Обедняването и ограбването доведоха до оставката на правителството на ГЕРБ. Още през есента протестиращите ще разберат, че са излъгани, някой е яхнал отново надеждата им, за да вземе властта, да ги доограби. И недоволството ще порастне в цунами, което ще доведе до смяна на системата. Богатството в банките трябва да се инвестира в работа. Посегнаха на ... |
|
|
Не съм си поставял за цел да се заигравам с популярни личности от най-новата ни история, макар и да споменавам някои от тях в разказа си. За мен не е толкова важно кой точно осъществява така наречения "преход", защото, ако не е хикс, то ще бъде игрек, а може би някой още по-крадлив и срамежлив тарикат. Живо ме интересуват обаче механизмите на този процес и хватките, които използват големите крадци на нашето време, като в същото време се възхищавам от забележителната им съвест. А изпълнители дал господ, дори често пъти предлагането значително превишава търсенето, та се налага да се разчиства терена. Докато на нас, ... |
