Избрано ... Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Завършва драматическия отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство, и Академията за музикално и театрално изкуство във Виена, където учи режисура (1938-1942). Посещава курсове за актьори при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Завършва театрознание с докторска дисертация в Кьолнския университет (1943). Дебютира с постановка на “Майстори” в Народния театър (1944). Работи като асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър (1945-1957, 1960-1978), режисьор в ... |
|
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
|
Като основен компонент от индивидуалната култура на човека, говорната култура придобива презентативни функции с оглед осъществяването на междуличностни, професионални, колегиални и социални контакти от страна на съвременната личност. Прецизното слово на говорещия води не само до ясно и отчетливо поднасяне на смисъла, но същевременно предоставя и възможности за емоционално – въздейства ефективно словесно общуване. Проблемите, които са свързани с практическата работа по говорната култура със студенти, се разглеждат от тесен кръг говорни специалисти, работещи предимно в областта на сценичната реч и на театралната педагогика. ... |
|
|
Литература - опера - балет - паралели Музикални форми и балетни отражения ... В текста се анализират известни и безспорно станали еталон за епохата балетни творби, които се съхраняват и предават от поколение на поколение в балетните трупи и формират представата за балетни шедьоври. Творбите са групирани не по хронология на създаването, а според общата им сюжетна линия. Често в една творба се разглеждат произведения, създадени в различни десетилетия и столетия, но третиращи една и съща фабула. Така най-ясно се виждат промените в тях. След анализа на творбата се поместват последователността на музикалните номера и сходни ... |
|
|
Сюжети - музика - хореография - паралели ... В "Сценична съдба на балетни шедьоври част 1. с автор проф.д-р Анелия Янева, се анализира обвързаността на балетното изкуство с драматичния театър (в синтетични танцови изяви от античния свят, Средновековието и Класицизма), както и с някои музикални форми. По-подробно авторът се спира върху известни балетни шедьоври от романтичния балет както "Силфида" в двете й редалции по музика на Шнайцхофер и по музика на Льовенсхолд, "Жизел" от Адам, "Баядерка" и "Дон Кихот" от Минкус, "Раймонда" от Глазунов, "Лебедово езеро", ... |
|
|
Театри, трупи, постановки. ... Изданието обхваща процеси в дейността на 11 държавни и 50 частни трупи за опера, балет, оперета и мюзикъл в София, Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Велико Търново, Лом, Казанлък, Кърджали, Ямбол, Видин, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Добрич, Кюстендил — от тяхната предистория до края на 2001 г. Целта на авторите е да съхранят паметта за изминатия път от отделните музикални театри и да потърсят паралел в тяхното развитие, като покажат с изобилие от факти (репертоар, певци, постановки) и аргументи (естетика, път на развитие) принадлежността на българския музикален ... |
|
|
Специфика на комическото белканто в операта Дон Паскуале от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи. Белкантовата идеална красота притежава самостоятелен художествен смисъл, основаващ се на усещането за безграничната творческа и изпълнителска мощ и въображение от страна на композитора и певеца. Зад чисто конкретната цел на виртуозното смайване и пораждането на съвсем търсено и нарочно усещане за зашеметяване, непостижима изкусност, извънредна способност, талант и виртуозитет се крие дълбокият естетически романтичен стремеж към преодоляване и срутване на всички ограничения пред творческата личност, която е ... |
|
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
Сборникът съдържа представянето и превода на две основополагащи в историята на турската драматургия пиеси - едноактната комедия "Женитбата на поета" (1860) от Ибрахим Шинаси (1826 - 1871), и драмата "Отечеството, или Силистра" (1873) от Намък Кемал (1840 - 1888). Изданието запознава със зараждането и началните стъпки на турската драматургия през втората половина на по-миналия век - исторически период, когато турци и българи са съставки на едно общо цяло, поради което предложените пиеси дават възможност да се проследят сходствата и различията в развоя на театъра и драматургията в двете съседни култури. ... |
