„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
|
Като основен компонент от индивидуалната култура на човека, говорната култура придобива презентативни функции с оглед осъществяването на междуличностни, професионални, колегиални и социални контакти от страна на съвременната личност. Прецизното слово на говорещия води не само до ясно и отчетливо поднасяне на смисъла, но същевременно предоставя и възможности за емоционално – въздейства ефективно словесно общуване. Проблемите, които са свързани с практическата работа по говорната култура със студенти, се разглеждат от тесен кръг говорни специалисти, работещи предимно в областта на сценичната реч и на театралната педагогика. ... |
|
|
Литература - опера - балет - паралели Музикални форми и балетни отражения ... В текста се анализират известни и безспорно станали еталон за епохата балетни творби, които се съхраняват и предават от поколение на поколение в балетните трупи и формират представата за балетни шедьоври. Творбите са групирани не по хронология на създаването, а според общата им сюжетна линия. Често в една творба се разглеждат произведения, създадени в различни десетилетия и столетия, но третиращи една и съща фабула. Така най-ясно се виждат промените в тях. След анализа на творбата се поместват последователността на музикалните номера и сходни ... |
|
|
Сюжети - музика - хореография - паралели ... В "Сценична съдба на балетни шедьоври част 1. с автор проф.д-р Анелия Янева, се анализира обвързаността на балетното изкуство с драматичния театър (в синтетични танцови изяви от античния свят, Средновековието и Класицизма), както и с някои музикални форми. По-подробно авторът се спира върху известни балетни шедьоври от романтичния балет както "Силфида" в двете й редалции по музика на Шнайцхофер и по музика на Льовенсхолд, "Жизел" от Адам, "Баядерка" и "Дон Кихот" от Минкус, "Раймонда" от Глазунов, "Лебедово езеро", ... |
|
|
Театри, трупи, постановки. ... Изданието обхваща процеси в дейността на 11 държавни и 50 частни трупи за опера, балет, оперета и мюзикъл в София, Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Велико Търново, Лом, Казанлък, Кърджали, Ямбол, Видин, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Добрич, Кюстендил — от тяхната предистория до края на 2001 г. Целта на авторите е да съхранят паметта за изминатия път от отделните музикални театри и да потърсят паралел в тяхното развитие, като покажат с изобилие от факти (репертоар, певци, постановки) и аргументи (естетика, път на развитие) принадлежността на българския музикален ... |
|
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
|
Съставители: Анна Топалджикова, Севдалин Начев и Ирена Христова. ... Проф. Васил Димитров е български актьор и педагог. Почетен професор на Нов Български университет. ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
Четиринадесетте театрални текста в тази книга са написани в периода 1975 - 2010. Това са монолози и диалози, изпълнявани предимно от неговата трупа "Трублейн", но също и от други световноизвестни театрални трупи. За Фабър особен обект на изследване е тялото, а основни теми са свободата на артиста, красотата, смисълът на живота, смъртта, самотата, неспиращото търсене на принадлежност и място в света. Ян Фабър утвърждава името си на международната сцена с уникалния си талант, с чистата вяра в изкуството и красотата. Театралните му текстове впечатляват с неочаквана образност, парадоксален език, категорична ... |
|
|
Изследването се разполага в областта на френския средновековен театър. Фокусът попада върху игровите и измамни аспекти на специфичния на фиксирания исторически период жанр на фарса и неговото многообразие. ... |
