Актьорското майсторство за различните специалности ... "Това, което съм написала, не е учебник. Първо, защото смятам, че учебник по изкуство и то изпълнителско, като актьорството, не може да се напише, тъй като задължителността на съжденията е неосъществима. Второ, защото никой не може да се научи на актьорско майсторство по учебник. И трето, всички най-интересни и полезни теоретични изследвания и препоръчителни методи в изкуството са написани не под формата на учебници. Даже Станиславски е намерил романистичен подход, за да изложи системата си. По тази причина пиша в първо лице единствено число - не обичам, пък и се ... |
|
|
Избрано ... Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Завършва драматическия отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство, и Академията за музикално и театрално изкуство във Виена, където учи режисура (1938-1942). Посещава курсове за актьори при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Завършва театрознание с докторска дисертация в Кьолнския университет (1943). Дебютира с постановка на “Майстори” в Народния театър (1944). Работи като асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър (1945-1957, 1960-1978), режисьор в ... |
|
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
|
Като основен компонент от индивидуалната култура на човека, говорната култура придобива презентативни функции с оглед осъществяването на междуличностни, професионални, колегиални и социални контакти от страна на съвременната личност. Прецизното слово на говорещия води не само до ясно и отчетливо поднасяне на смисъла, но същевременно предоставя и възможности за емоционално – въздейства ефективно словесно общуване. Проблемите, които са свързани с практическата работа по говорната култура със студенти, се разглеждат от тесен кръг говорни специалисти, работещи предимно в областта на сценичната реч и на театралната педагогика. ... |
|
|
Литература - опера - балет - паралели Музикални форми и балетни отражения ... В текста се анализират известни и безспорно станали еталон за епохата балетни творби, които се съхраняват и предават от поколение на поколение в балетните трупи и формират представата за балетни шедьоври. Творбите са групирани не по хронология на създаването, а според общата им сюжетна линия. Често в една творба се разглеждат произведения, създадени в различни десетилетия и столетия, но третиращи една и съща фабула. Така най-ясно се виждат промените в тях. След анализа на творбата се поместват последователността на музикалните номера и сходни ... |
|
|
Сюжети - музика - хореография - паралели ... В "Сценична съдба на балетни шедьоври част 1. с автор проф.д-р Анелия Янева, се анализира обвързаността на балетното изкуство с драматичния театър (в синтетични танцови изяви от античния свят, Средновековието и Класицизма), както и с някои музикални форми. По-подробно авторът се спира върху известни балетни шедьоври от романтичния балет както "Силфида" в двете й редалции по музика на Шнайцхофер и по музика на Льовенсхолд, "Жизел" от Адам, "Баядерка" и "Дон Кихот" от Минкус, "Раймонда" от Глазунов, "Лебедово езеро", ... |
|
|
Театри, трупи, постановки. ... Изданието обхваща процеси в дейността на 11 държавни и 50 частни трупи за опера, балет, оперета и мюзикъл в София, Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Велико Търново, Лом, Казанлък, Кърджали, Ямбол, Видин, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Добрич, Кюстендил — от тяхната предистория до края на 2001 г. Целта на авторите е да съхранят паметта за изминатия път от отделните музикални театри и да потърсят паралел в тяхното развитие, като покажат с изобилие от факти (репертоар, певци, постановки) и аргументи (естетика, път на развитие) принадлежността на българския музикален ... |
|
|
Съставители: Анна Топалджикова, Севдалин Начев и Ирена Христова. ... Проф. Васил Димитров е български актьор и педагог. Почетен професор на Нов Български университет. ... |
|
|
Насоките на Ян Фабър за изпълнителя на XXI век. ... Книгата представлява наръчник за изпълнители, базиран на широкия опит на известния театрален творец и хореограф. Насоките хвърлят нова светлина върху физическата, менталната и вокалната подготовка на изпълнителя и в същото време дават поглед върху революционното мислене на Ян Фабър за съвременния театър."В книгата е събрана голяма част от мъдростта на Фабър, доколкото тя може да бъде синтезирана с думи и разпространена по-нататък като прозрения, упражнения и импровизации. На 60-годишна възраст той е майстор на театъра, на преформанса." Ричард Шехнер ... |
|
|
Четиринадесетте театрални текста в тази книга са написани в периода 1975 - 2010. Това са монолози и диалози, изпълнявани предимно от неговата трупа "Трублейн", но също и от други световноизвестни театрални трупи. За Фабър особен обект на изследване е тялото, а основни теми са свободата на артиста, красотата, смисълът на живота, смъртта, самотата, неспиращото търсене на принадлежност и място в света. Ян Фабър утвърждава името си на международната сцена с уникалния си талант, с чистата вяра в изкуството и красотата. Театралните му текстове впечатляват с неочаквана образност, парадоксален език, категорична ... |
