Доклади от научна конференция Велико Търново, 2010 г."Представяме на читателя третата книга с изследвания върху развитието на европейските институции на знанието в началото на Новото време (XV - XVІІ век), осъществени със средствата на философията, историята на науката и образованието, социологията, културологията и наукознанието. В тази велика епоха на социална промяна влиянието на хуманизма и новата социална динамика върху късносредновековните университети и академии, школи, научни и книжовни общества, довежда до един нов синтез, от който се раждат духовните основи на проекта за модерна Европа. В това колективно ... |
|
|
Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
|
|
Защото любовта отключва всички врати... Стихосбирката "Код: Любов" е дебют за авторката Иванка Петрушева. Вдъхновена от красивите човешки емоции, тя пресъздава с думи любовта в нейните най-прекрасни измерения."Ще те създам, любов, от шепа пясък, ще вдъхна в теб живот и блясък, ще те наричам с нежни имена, ще втъкна в теб душа и светлина, за да те има в този свят голям." Иванка Петрушева ... |
|
|
Развитието на европейските институции на знанието в началото на Новото време (XV-XVІІ век) е обект на изследвания в тази книга със средствата на историята на науката и образованието, социологията и наукознанието, историята на философията. В тази епоха влиянието на хуманизма върху късносредновековните университети, школи, академии, научни и литературни общества, довежда до един нов синтез, от който се ражда проектът за модерна Европа. Сборникът представя най-нови изследвания, реализирани с финансова подкрепа по научноизследователския проект "Институции на знанието в Европа в началото на Новото време" към Фонд & ... |
|
|
Енциклопедичният справочник "България и световната история" дава възможност на читателя да се запознае с историята на човечеството чрез конкретни факти - от античната епоха до съвременността, да получи конкретна информация за всеки изминал век и неговата специфика, да се убеди в безспорната истина, че образованието и науката във всяка епоха са били и остават с постиженията си двигател на човешкия прогрес. Читателят ще установи, че в този справочник, за разлика от предшестващите столетия, ХХ век е представен с повече информация за шест държави - пет Велики сили и България. Петте големи държави - САЩ, Русия, ... |
|
|
Научната литература по историята на Руско-Турската война 1877-1878 г. е толкова многобройна, разнолика и разнообразна, че тя самата може да бъде обект на отделно изследване. Но в нея рядко срещаме равновесие в оценките. Ако преднамерено се експонират или изтъкват само една от страните на това равновесие, тогава пропорциите са нарушени, а същият процес приема едностранчиво обяснение. При тази зависимост онова, което се пише "за" войната или "против" нея, е фактически опит за възстановяване на разумното равновесие. Войната бе европейско събитие, особено в нейната предистория и последствия. Но основният ... |
|
|
|
|
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
Много са причините, поради които българският читател знае малко за историята на руската държава. Тази констатация касае най-вече великите князе, царете и императорите на Русия. Имената на повечето от тях тънат в неизвестност. Крайно време е образите на руските владетели да се представят така, както са ги запомнили съвременниците им - с техните действителни, а не измислени достойнства. Подобно на останалите хора, те не са били лишени от пристрастия, а понякога и от очевидни недостатъци. Справочникът Великите князе, царете и императорите на Русия можеше да бъде по-голям, но съзнателно предпочетохме съкратения му вариант. А ... |
|
|
В книгата са обособени шест раздела: първият раздел - България под византийска власт (1018 - 1186 г.) разглежда настъпилите административни, стопански и социални промени, номадските нашествия, етническите промени и други прояви на външна заплаха, бунтовете и въстанията срещу византийската власт, бележещи опитите за възобновяване на българската държавност, както и духовния живот, книжнината и културата по време на византийското владичество.; вторият раздел представя Асеневци в периода 1186 - 1241 г. - възстановяването на средновековната българска държава от Петър и Асен, укрепването на царството при Калоян, България ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
