Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол... В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не ... |
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
В своя полифоничен роман Андрей Макин разказва историята на младеж, обсебен от упадъка на Запада. Той е написал апокалиптична книга, която е неиздаваема в днешно време. В "Голямото преселение" младежът обвинява антирасистите, сипе хули по Франция на смесените раси, отговорна за упадъка на Запада и на бялата раса... Неговите идеи са чудовищни! Но и светът, в който живеем е чудовищен, изповядва авторът."Аз изследвам, изучавам личността на този персонаж, и едновременно тази на майка му, която е негова противополжност в идейно отношение". Истинският сюжет на книгата е спасяването на една жена, която е ... |
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Двадесет и вторият роман на Дюбоа описва историята на Пол Хансен, който от две години е зад решетките в затвор в Монреал и споделя килия заедно със странен член на организацията "Хелс ейнджълс". Хансен е с благ нрав и доброжелателен, с безукорно поведение в един блок в монреалски квартал. "Двайсет и три години бях надзирател, портиер, момче за всичко, медицинска сестра, изповедник, градинар, психолог, техник по електроника, водопроводчик, електротехник, готвач, химик, механик, накратко - почетен пазител на ... |
|
Архетиповите защити на личностния дух. ... "Това е книга за вътрешният свят на травмата такъв, какъвто ми бе разкрит в сънища, фантазии и междуличностни борби на пациенти, участваше в психоаналитичния процес. Надявам се да илюстрирам как психиката откликва вътрешно на непреодолими житейски събития, когато животът във външния свят стане непоносим, какви модели на несъзнаване фантазия осигуряват вътрешен смисъл на жертвата на травмата, кои са чудотворните животоспасяващи защити, които осигуряват оцеляването на човешкия дух, застрашен от унищожителния удар на травмата... За прозренията по тези въпроси се обръщаме към ... |
|
Тази книга е опит за един възглед за съня, различен от тези, с които сме свикнали. Тезата ѝ не разчита на идеи за потискане ( Фройд ) или компенсация ( Юнг ), анализира критично слабостите на двете теории относно сънищата и предлага нов поглед на дълбинните психолози: сънищата ни показват в различните ни роли, преработвайки откъслечни случки от дневния свят, за да ни разкрият нашите души. Сънят е основен модел на психиката. Новото в изложеното тук е опитът да се преразгледа съня в светлината на мита. Авторът работи с образите на древногръцката митология и ни показва как те са все така жизнени в сенчестите дълбини ... |
|
Повест. ... Да те има на света: да стоиш на светло. Да караш магарето нанякъде (като онзи старец в Коринт), в това се състои нашата професия!... Но преди всичко, да устояваш на светлината, светлината, на радостта, когато знаеш, че гаснеш в светлината, струяща на цветята, асфалта и морето. Да устояваш на времето и по-точно на вечността, скрита в мига. Да си вечен: да те е имало... Макс Фриш - (1911 - 1991 г., Цюрих) е един от най-големите и най-известният в България швейцарски писатели. Има необикновена и богата творческа съдба на архитект, автор на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критически студии, ... |
|
Романът е екранизиран от режисьора Беноа Жако, а в главната роля е Изабел Юпер. Животът на пианистката Ан неочаквано се обръща на 180 градуса. Тя е ревнива и подозрителна жена, която има много високи очаквания към мъжа до нея. Напразно. Разочарована от изневярата му, тя попада на приятеля си от детинство Жорж, който сякаш ѝ дава сили да направи решителната крачка и да приключи с всички лъжи във връзката си. В един момент героинята просто изчезва - без банкови сметки, без мобилни телефони, без всякакви служебни контакти. Попаднала във вила "Амалия" на красив италиански остров, тя ще се опита да започне ... |
|
Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По, "Нос" на Николай Гогол, "Приключенията на ... |
|
Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
Всички се храним с остатъците от любовната трапеза на някой, който, вече се е преситил. Зрялата любов на слънчогледа към слънцето жертва златното съвършенство на цвета, превръща го в бодлива, пълна с лепкаво семе пита, която накрая, покосена от жажда и огън, пада отсечена в праха. Това е историята на една жена без име, свила съзнанието си до това на животното. Пейзажът на душата ѝ е екран, където стават събития, които са парченца от пъзел, в който тя е превърнала външния свят, откъдето е избягала. Разказът от първо лице е раздвоен между гласа на котката и този на жената, които се изгубват и застигат в хода на ... |
|
"От оградения парцел на поетичния предел изпращам ти ветрец и нега, и светлина и юлска жега, мечти предишни, мента с лед, смокиня сочна, нов куплет и вечносиньо море, което ще ни прибере." Сергей Бояджиев (1952) е роден в София. Завършва френска гимназия и медицина. Известно време преподава психиатрия в Медицинска академия - София, а после заминава за Етиопия, където организира медицинска помощ, пътува с Червения кръст до бедстващи райони. Дълги години работи като консултант-психиатър в Англия. Пише стихове и разкази. Автор е на стихосбирката "В градината на Омар Хаям" (1993). ... |