Книгата е двуезично издание - на бълграски и немски език. ... "Настоящата книга се издава по повод 50-годишнината от кончината на австрийския поет и преводач Густав Хайнзе с гражданско име Йозеф Клайн (1896 - 1971), живял и творил в България от 1924 г. до смъртта си през 1971 година. В лицето на Йозеф Клайн германците и австрийците губят един свой поет, а ние българите губим един свой голям приятел и голям преводач, какъвто едва ли скоро ще се роди." Проф. д-р Константин Гълъбов, 25.01.1971 "Dieses Buch wird anlässlich des fünfzigsten Jahrestags seit dem Ableben des österreichischen Dichters ... |
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
Рикардо Пиля (1941 - 2017) е едно от най-големите имена на аржентинската литература. Писател и литературен критик, той е роден през 1941 г. в Адроге, градче от провинция Буенос Айрес, в семейство на лекар, привърженик на Хуан Перон. През 1955 г., след падането от власт на Перон, бащата става обект на преследване и семейството се премества в Map дел Плата. Пиля учи история в Националния университет в Ла Плата и живее там до 1965 година. По-късно в продължение на десет години работи в различни издателства в Буенос Айрес, ръководи прочутата поредица "Черна серия", която популяризира автори като Хамет и Чандлър. ... |
|
Посветен на жертвите на очакването, романът "Сама" разказва историята на креола Диего де Сама, чиновник на Испанската корона, временно изпълняващ длъжността правен съветник в отдалечен малък град във вицекралство Рио де ла Плата. Сама чака да бъде преместен на престижна служба в някой от големите колониални градове - Буенос Айрес, Сантяго, Лима, или в примамливата метрополия, чака по всеки от пристигащите кораби вест от семейството си, чака вечно закъсняващата си заплата... Това е разказ за човека, пленник на разрушителното очакване, и за късно прозряната идентичност. С публикуването на "Сама" на ... |
|
Криминален роман от 1994г., който е актуален и днес. Мнозина критици определят структурата на романа "Разследването" като лабиринт, в който вървят успоредно две сюжетни линии, завършващи с многоточие и въпросителна. Едната, криминалната, протича в Париж. Сериен убиец отнема зверски живота на трийсетина старици. По другата линия трима приятели разследват в Аржентина авторството на един роман за Троянската война, написан вероятно от техен починал близък. И върху този вътък на романа се насновават исторически реминисценции, философски разсъждения, психологически експерименти, онирични видения и препратки към други ... |
|
Отвъд гроба два безплътни образа наблюдават и коментират европейската история от последните няколко столетия - австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, който диктува своя мемоар за собствената смърт в Сараевския атентат, и отвъдният му посмъртен секретар Фердинанд Бертолд, който записва изповедта на Негово Височество. Експлозивна гротеска на историята, политиката и властта, на представите за цивилизационен напредък, на националните илюзии и комплекси, фойерверк от автосатира и автосарказъм, поднесени във формата на роман таблоид. В маниера на Луи-Фердинан Селин, като се прави на луд, недостижимият сръбски ... |
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
"Брадва в ръката ти" - един роман за красивото и грозното, за илюзиите и погубените мечти, за исконния човешки стремеж към щастие и пречките пред постигането му в един враждебен и потънал в отчуждение свят. Солому умело подтиква читателя да се отъждестви с главния герой Одисей и да извърви заедно с него пътя към себе си в едно вътрешно пътуване, каквото всъщност е и Омировата "Одисея". Написан във второ лице единствено число и в сегашно време, романът въздейства пряко и лично с динамика и образност, характерни за киното. Въздействие, което става болезнено осезаемо с навлизането на автора все по- ... |
|
Барселона, Флоренция, Берлин. ... Един странен обаятелен мъж, друг по-млад мъж в състояние на житейска и творческа криза, една картина от Пусен, четирима евангелисти, европейска панорама от края на двадесети век, ретроспективни препратки към битническото поколение, архитектурният модернизъм на Антонио Гауди, филмите на Фасбиндер, списанията за лайф-стайл, архетипният образ на бащата, женското изкусителство, страхът да бъдеш обичан... На фокус са алиенацията, усещането, че едновременно се намираш вътре в нещата и ги наблюдаваш отстрани, теориите за развитието на романовата структура, творческото "затлачване" на ... |
|
Майсторски квартет. Четири резониращи гласа, които търсят истината, опитват се да обяснят себе си и причините за разигралата се трагедия. Четири лица излагат своята версия за катастрофата в центъра на историята, мъчат се да изяснят своята отговорност за нея. След сепващо начало - "Никога не съм бил бъбрив приживе. Но в ковчега... имам само едно желание: да се оправдая, да обясня ролята си в случилото се..." - разплитането на сложния възел от взаимоотношения води до неочаквани разкрития. Един мъж и трите същества, значили най-много за него: "Оставям зад себе си три жени, край които научих значението на ... |