"Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар Освободител, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, безпримерно в историята на народите." Цар Борис III "Ако повдигнем въпроса за изменение на българската граница, ние несъмнено ще предизвикаме искания от страна на България против Гърция, които са много по-основателни, отколкото други подобни искания на Гърция спрямо България." Вячеслав Молотов "Кажете от какво имате нужда, за да станете ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
В първите няколко години след 1944-та погледите на всички българи са вперени в Парижката мирна конференция, където се решава ще я има ли България. Съветският съюз се намесва решително и стопира всички заплахи за разпарчетосване на родината ни. Но е имало още една огромна заплаха - българският народ е заплашен от гладна смърт, от началото на 1945 г. по нашите земи върлува тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската продукция през 1945-а надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала ... |
|
"Спомням си сякаш вчера беше, а не преди няколко години... В един горещ и напълно обикновен ден чичо Олег и Алисе изненадващо кацнаха в Мауес. Когато рано сутринта получих имейла, с който ми съобщаваха, че тръгват от Белен и ще пристигнат още преди обяд, се разтревожих: какви ли са ги надробили там, дали не се е случило нещо лошо, за да пристигнат толкова внезапно?" Из книгата ... |
|
Записки на един българин в Амазония. ... "И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда "Шаро, тук!", с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото "И ти ли си българин бе, пич?" За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце". И в ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
"Уважаеми читателю, Не е за вярване - аз и сега не го вярвам! - но, никога най-малкият днес се оказвам най-старият в преплетените клони на родовото дърво! Как да разбирам това? Фалшива новина? Конспирация? Неуместна шега с набеден късметлия? Нищо сензационно, впрочем! Цял живот така си е било с мене: от ден в ден, от сезон в сезон, от възраст във възраст - винаги съм се озовавал подранил или закъснял, все изненадан, все объркан и подозрителен... Но от това сега какво следва? Може би мемоари? Баберки из опосканите градини на спомените? Кръст на анонимността и шанс светът да занемее пред моята изключителна значимост?& ... |
|
Второ издание. ... "До другарите селски ръководители. В своите обиколки из районната чета често пъти е имала случай да слуша оплаквания за насилствени омъжвания. Нейните изследвания показват, че в цялата Мелнишка каза почти всички женитби са ставали и стават само съгласно волята на родители. Бащата, лаком за пари, просто продава дъщеря си на оня, който ще му даде повече, продава я както крава или овца, без да я пита дали обича момъка и дали иска да се омъжи за него... Управлението на района, както вижда, че както дивашкото отнасяне на бащите към дъщерите и продажбата на последните като добитък, тъй и грубите обноски ... |
|
Биография на Димитър Благоев. ... Биографията на Димитър Благоев "Ален мак самотен" на академик Мерсия Макдермот е четвъртата от поредицата ѝ за няколко от най-забележителните българи - Васил Левски , Гоце Делчев и Яне Сандански, които предизвикаха огромен интерес сред българските читатели. През 2014 г. тя публикува в Англия настоящата книга за Димитър Благоев, която сега предлагаме за първи път на българската общественост. С характерната ѝ детайлност, задълбоченост и темпераментност тя е създала забележително произведение, разкриващо бурния живот и делото на Дядо Благоев в ония тежки времена преди ... |
|
В тази книга професор Костадинов разказва за своето изграждане като личност и професионалист, като същевременно разсъждава върху професионалната идентичност на ветеринарните лекари. В нея читателят ще намери интересни факти от историята на българската ветеринарна медицина, а защо не - и идеи за решаване на някои професионални проблеми в динамичното съвремие. ... |
|
"Кой има право да пише спомени? Всеки има право, защото никой не е длъжен да ги чете." Александър Херцен "Да пишеш свои мемоари е увлекателно и приятно. Предмет неизтощим. Но трудно. Да не лъжеш - може, но да бъдеш искрен е физически невъзможно." Александър С. Пушкин "Всички що годе интересни мемоари са били написани само от нескромни хора". Е. Гонкур "Онова, което придава на историята фалшиви цветове, са мемоарите." Ж. Бенвил ... |
|
Книга на журналиста Велислава Дърева - "Атентатът '1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" е публицистично-документален труд, който разглежда атентата в църквата "Света Неделя", при който загиват над 200 души, а 500 са ранени. Велислава Дърева е публицист, политически анализатор, драматург и кинодокументалист, с над 2 500 публикации, 15 филма и 3 книги, носител на многобройни национални и международни награди. В своето документално-публицистично изследване авторът реконструира историческото време. Време, в което България преживява три войни, три национални катастрофи, три въстания, един ... |