Книгата е разказ за трудното раждане и изненадващите художествени превъплъщения на един образ с неподозирана съдба. Защо езерото? Нима историята на езерния образ не е тази на пейзажа? След продължително проучване на неговото присъствие в многовековното културно развитие на европейските литератури се оказва, че то има собствена история, различна от тази на художественото усвояване на природата. Оказа се също така, че не се отъждествява и с поетиката на водата. Етимологията на старогръцката, латинската и общославянската дума за езеро рефлектира в античните и библейските текстове, където с нея се означава безводно дълбоко ... |
|
Хималайски хроники. Когато в днешно време говорим за Непалските Хималаи, първата мисъл е за комерсиален туризъм и алпинизъм. Но в миналото Хималаите са остров на блажените за планинарите от всички континенти. Сред късметлиите, изпитали необикновената енергия на Великата планина от онова време, е и Румен Воденичаров заедно със свои четирима добри приятели. През далечната 1983 г. те извършват нещо необикновено: изминават 700 km под седем осемхилядника с преминаване на превали над 5500 m по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман. Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със ... |
|
В книгата са включени текстове по социология на религията на големия немски социолог и социален мислител Макс Вебер. Те съдържат анализи на религиозното осмисляне на света с постановения от големите религии етически баланс, т.е. идеята, че доброто бива възнаградено, а злото получава заслужено наказание. Тъй като това очевидно не е така, религиите прибягват към различни мисловни конструкции, за да примирят реалностите на живота с етическото рационализиране на света - т.нар. теодицея. Вебер изследва религиозните учения на големите световни религии с оглед на създадените от тях картини на света, светогледи и етики. Сред ... |
|
Публикувана за пръв път през 1992 г., Травма и възстановяване е обявена за новаторско изследване, а днес вече е в основата на съвременните концепции за травмата и нейното лечение. Забележителното в подхода на Джудит Хърман е, че за пръв път поставя в обща рамка проблеми, които традиционно са се разглеждали поотделно, като по този начин ни предоставя една всеобхватна картина на живота след жестокостта, показвайки паралелите между насилието в интимното пространство на дома и терора в обществените зони на голямата политика. Така децата и жените, жертви на насилие, завърналите се ветерани от войните и политическите затворници ... |
|
Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?"Вторият том включва текстове от Хипократовия корпус, който съдържа над шейсет съчинения в духа и парадигмата на Хипократовата медицина. Хипократ преживява и упражнява лечителството като наука и изкуство, като теория и практика, като емпирия и интуиция, като априоризъм и апостериорни опитни масиви от наблюдения и изводи. ... |
|
"Когато любовта върже люлка, в нея могат да седнат само двама. Двама избрали се и избрани от Вселената. Валентина Петкова - журналистката, чиято авторска рубрика Двама в люлката години наред представя на читателя звездните двойки на България, сега събира тези откровения в книга. Книга, която не само буди интерес да надникнем в семейния живот на хората, които познаваме от екрана, от сцената, от стадионите, от страниците на книгите и пресата, но и да хвърлим едно око към кухненската им маса и дивана в хола им и да ги сравним с нашата къща, с нашите отношения, с нашия си съвместен живот. Човешки, без грам жълтини, с ... |
|
Или как Меясу опита да стане Кингсли. ... "На български език рядко се издават книги от жанра сократически диалог. Още по-рядко излизат те от компютъра на съвременен автор, а не от записите на античен философ. През лятото на 2024 г. обаче публикувахме тъкмо сократически диалог, писан в наше време. Става дума за Философът - книга 1 от загадъчния автор Тарко Снот-Алп. Само дни след явяването ѝ книгата попадна в радара на специализирания Литературен вестник, където в рубриката Витрина книгоиздателското събитие беше отбелязано с думите:"Около фигурата Тарко Снот-Алп, подобно на интереса около Елена Феранте, ... |
|
"Разговори за изкуството и живота. Воден от своя нежен и деликатен Вергилий, Венцеслав Николов преброжда чистилищата на душата си, великодушно отреждайки ни ролята на спътници в това толкова съкровено пътуване. Поканени сме на разговор за тайнство, за което е неимоверно трудно да се намерят думи, но което все пак си струва да бъде споделено - като спомен, разсъждение, изповед или нещо друго. Една умна и сърдечна книга - от тези, които държим на нощното си шкафче." Проф. Цочо Бояджиев ... |
|
"Винаги, когато съм разглеждал снимки от миналото, най-дълбоко ме е трогвала светлината в тях. Слънцето, чиито лъчи са създали снимката - лъчите, които като осъдени на смърт гълъби са накацали върху хората, тревите, дърветата, покривите и всички предмети в снимката и са застинали завинаги там, в този документ на спомена и носталгията. Думата "фотография", преведена на чист български език, е "светлопис". Нещо, написано със светлина. Но нима ние не пишем всичко именно със светлината? Когато тя си отиде, ние просто няма какво да пишем. Ненаписаното е именно това, което мракът на забравата е похлупил ... |
|
Мексиканската писателка Елена Понятовска започва кариерата си като журналист и необикновено бързо става най-забележителната обществена личност в своята страна. През 2013 г. получава най-високото отличие за испаноезичната литература - наградата Сервантес. Въпреки неравнопоставеното положение на жените в Мексико тя успява да си извоюва всеобщо уважение с живия нюансиран език, проникновения ум, предизвикателната чувственост и елегантния си хумор. Често вдъхновена от действителни събития, тя успява да пресъздаде с особена яркост мексиканското общество, съсредоточавайки се както върху несправедливите деяния на управляващите, ... |
|
Всеки от нас знае, че разногласието е вездесъщо и неизбежно. Освен това подозираме, че то е проблем, който трябва да бъде решен. Щом науча, че някой не е съгласен с мен по даден въпрос, увереността ми в моята правота бива разклатена. Ако пък имам основания да смятам опонента си за равностоен, то, изглежда, трябва да приема, че нито един от нас няма правото да запази своето убеждение. Така се оказва, че знаем много по-малко, отколкото ни се иска да вярваме. Преди около двадесет години се ражда епистемологията на разногласието. Тя показва, че това как е правилно да реагираме в ситуация на разногласие съвсем не е очевидно. ... |
|
Централна теза на Съвременни общества на знанието е, че знанието, а не природата, случайностите, насилието, бедствията, властта и т.н. повече от всякога е в основата и ръководството на човешките действия във всички области на нашето общество. Това изследване на обществата на знанието е написано в отговор на фундаменталното наблюдение, че съвременната наука в никакъв случай не е само, както все още се приема натрапчиво днес, ключът и достъпът до тайните на природата и човешкото поведение, а преди всичко ставането на един свят: Знанието като двигател, а не само като камера. Това безпрецедентно значение на научното знание ... |