Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг."За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки. Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени ... |
|
Весела равносметка на ежедневието на едно куче - и неговия неуморен (по неволя) стопанин. Имате дете, което мрънка за куче, но не си дава сметка какво значи това? Или просто имате куче, което много-много обичате и искате да се почувствате разбрани в сладките грижи около него? Тази малка книжка ще ви бъде приятен спътник и в двата случая. Защото куче е обратното на скучен. ... |
|
Мил домашен комар е история за приятелството, което се намира трудно и невинаги върви гладко... и за скритата в него мелодия, която очаква и нас.. Това е история, която жужи и кръжи, свирука и пиука, пляска и тряска и стига до рязка почти-катастрофа, но в последната строфа има, разбира се, сладък финал. Точно след уж-безнадежден провал!"Всеки иска канарче, котенце, далматинец, но кой иска комарче за домашен любимец? На витрината прашна в магазин за домашни измечтани, желани животинки подбрани едно малко комарче се озърта, макар че собственикът не знае и навярно нехае, че има стока такава. А то дъх затаява..." ... |
|
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта. Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги- като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият Погребален блус на Йейтс) - че, допускайки ... |
|
В живота има всевъзможни успешни (и не чак толкова...) комбинации - например кафе и канелени бисквити, шоколад и лешници, светли кецове и светли чорапи, люлка и натъртен нос. Но представете си що за тандем са един много подреден пингвин и един мноого разхвърлян тапир?! Двамата се срещат в книгата Гордън и Тапира на страхотния немски автор и илюстратор Себастиан Мешенмьозер. И става една, дето не е за изпускане. ... |
|
Книгата е с цветни илюстрации, които са дело на Анна Георгиева. ... Книгата ни разказва историята на слончето Джулието, на който му се налага да започне да си търси работа. Той преминава през няколко различни професии: опитва се да бере ягоди в Гърция, после отива в кол-център, след това става готвач, после пък става катерушка в детска градина, след това продавач в стъкларски магазин. И така Джулието се опитва да намери своето място. ... |
|
Как да харесаш едно стихотворение, ако то ти е дадено за контролно? За поезията като детска игра и като пътешествие из улиците на твоя град. ... |
|
Илюстрации: Калина Мухова. ... Това е книга без думи, подсказана от едно прочуто стихотворение на Атанас Далчев. Историята тук я разказват картинките. Вдъхновени от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвити по сценарий на Зорница Христова, сцените в книгата "Балконът" оживяват през изумителните графични картини на младата художничка Калина Мухова. Дъждовна нощ над града. Постепенно кадърът се приближава и се фокусира върху минаващ по релсите трамвай и един балкон на ъгъла на сградата: "...обикновен, но само че зазидан: един балкон без никаква врата." Атанас Далчев, "Балконът& ... |
|
Продължението на Вкусна география. ... И баба знае да търси приключения в планината, сред дивата природа. Но когато бабата си счупва крака, нейните внуци Тони, Марти и Мая откриват онези приключения, които ги дебнат на две крачки от тях, в самия град. Истински зверове - като кучетата и въшките. Истински битки - като битката за кварталната градинка, с черна магия и нови познайници сред подземния свят. Истински живот, който расте и повяхва, крие се под земята и отново вири носле. И за капак: всички перипетии на любовта. Истинското приключение да пораснеш. ... |
|
За момчешката страст към битките. За другарството и за лоялността. За дързостта да живееш по свои собствени правила. Но и за тъмната страна на правилата. "Войната на копчетата" е колкото поетична, толкова и непристойна книга. Романът на Луи Перго е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети и пет филма. Историята се чете на един дъх ‒ и от хлапаци като собствените му герои, и от онези читатели, които ще видят в романа гениален предтеча на "Повелителят на мухите" от нобелиста Уилям Голдинг. "Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха ... |
|
Истината и лъжата е най-наболялата тема от целия набор философски закуски, които оставаха. Пандемията и войните показаха много ясно до какво може да води дезинформацията - не просто до разнобой на мненията, а до различни реалности, в които могат да живеят дори хора от едно семейство. И тепърва ще става по-зле, а изобщо не успяваме да говорим с децата за това. Книгата е подходяща за училищни и домашни разговори на теми като съмнението и доверието, истинските лъжи в изкуството, социалните лъжи за изглаждане на общуването, как самото ни ежедневие не може да функционира без доверие, критичното мислене и прочие. Стилът е - ... |
|
Да имаш късмет може да значи различни неща. Боби смята, че приятелят му Тони има късмет: разполага със своя собствена стая, а техните са му взели игуана. И брат му Матей има късмет: неговият домашен любимец е куче, което му помага да се ориентира. Освен това може да чете в тъмното с върховете на пръстите си! Боби трябва да дели стаята си и няма свое животинче... но постепенно разбира, че и той е късметлия по своему. Книгата е за онези, които умеят да откриват ценното у всеки човек. За онези семейства, в които човечността и топлотата се предават през поколенията. Тя не говори за специални потребности и увредено зрение, ... |