Двуезично издание на български и английски език. ... Под купола на Бога Небето тук докосва върховете. И някъде наблизо е Безбог. А всъщност вътре сме до храм безветрен и ни докосва истинският Бог. И горски нимфи тичат покрай склона. На хребрета божествена дъга е сплела арка благосклонна и цветно ни намига в стил Дега. И Бог като върховен архитект планинските вериги е нагънал. И горе се усещам като вектор от геометрията на пребъдното. Десислава Цветкова ... |
|
|
Като роза Прелитам като мъничка комета над родната земя и над Балканите. От Черното море солта попивам, на чайките лекувам раните... На Витоша пристъпям по морените, на мурите докосвам върховете. И птица ли съм или вятър, или на българската роза цветовете. Десислава Цветкова ... |
|
|
"Това е книга за властта - най-агресивната среда за човешките добродетели. Писах я скришом от 1985 до 1989 г. и я завърших през пролетта, пет месеца преди да настъпят промените в България. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Тогава нямах представа, че разрухата на страната ни предстои тепърва, защото социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците - още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
В древен град с водни пътища живеело само малко момиче без име. То било нежелано от никого и често плачело, затова го наричали Съли, накратко от Сълзата. Един ден Съли намерила странна монета с релеф на малка рибка. От едната страна рибката била с отворено око, а от другата със затворено, сякаш тайно ѝ намигала. Оттогава светът на Съли се преобърнал и започнали да се случват удивителни приключения... Докато доброто не се завърнало в сърцата на хората. Илюстрации: Гергана Грънчарова. ... |
|
|
След вълнуващите си перипетии в Париж детективът Пирин Вихренски се завръща в София с надежда за безметежно късно лято. Още на аерогарата обаче го очаква нов случай - близките на загинало при нещастни обстоятелства момиче се усъмняват в прекалено бързо приключилото следствие и се опитват да потърсят цялата истина. Той не може да откаже новото предизвикателство, въпреки че това определено го изправя пред дилема в личния му живот. Последвалите главоломни събития ще преобърнат романтичните му представи за морето и искрените човешки отношения и ще поставят на изпитание решимостта му да довежда разследванията си докрай, ... |
|
|
Несериозен наръчник за сериозно загазили родители, или "Къде сгрешихме?". ... В началото бе Времето - вечно и безбрежно. Или поне така си го представяха Мъжът и Жената, та затова безобразно го пилееха, най-вече като до среднощ гледаха безсмислени филми, които влечаха след себе си безпаметни утрини. И тогава, в резултат на нищо и никакъв си сблъсък между гамети, се отприщи Хаосът. Той дойде под формата на огромна черна дупка, която погълна Времето и на негово място изплю Елфи и куп съпътстващи митични същества... Тази история се препоръчва за: жени, които искат по забавен начин да съпреживеят майчинството във ... |
|
|
Има такива мигове в живота, когато се отваря възможност да разбереш кой си, откъде идваш и какво кара сърцето ти да тупти... Пирин не е човек, който ще пропусне такава възможност, дори докато осъществява една отдавнашна мечта - да посети Франция и да се потопи в морето ѝ от културно-исторически забележителности. Пътуването към семейните му корени ще го сблъска с разнородни хора и техните разноцветни съдби, ще го срещне с неочаквани съюзници, ще му докара нежелани неприятности... Всичко това само ще засили усещането му, че човек колкото и да се стреми да гледа само напред и нагоре, миналото му намира начин да го ... |
|
|
Джуф, Джоф и Джеф са възпитани кучета, градски типчета, от улица "Мишман". Ено Монд е на девет и също е от там. Първо той помага на тях, после те на него, накрая всички заедно на някого. Така се изгражда истинско приятелство! Открий какво са мяболите, кой е Котака и се срещни с едни вълшебни дървета. Впусни се в необичайни приключения, които преливат едно в друго и придават магичност на познатата стара улица! Това е втората детска книга на Катерина Нейнска след "Фен и Бибит в Приказната гора", която беше номинирана за Националната награда "Бисерче вълшебно" 2020. Катерина пише също и къси ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
|
|
Магдалена Георгиева е юрист. Тази професия оставя ярък отпечатък върху творчеството ѝ, а писането е неделима част от нейната биография. Измисля истории от 10-годишна. Пише проза и поезия. Настоящият сборник с разкази "Невъзможната" е дебютната ѝ книга. Разказите в "Невъзможната" са резултат от творческата енергия по тема, вълнувала авторката Магдалена Георгиева повече от 20 години - темата за невъзможната любов. Разположени в различни епохи - от Античността до съвремието, облечени в различни костюми, героите са разкъсвани от пагубни страсти. Човешките взаимоотношения са опънати до краен ... |
|
|
"Когото и от съселяните на Артелерон Худин да попитате, със сигурност ще ви каже, че старецът, както е изразът - си е вързал гащите. Все пак той разполагаше със своята пенсийка на ветеран от войната, живееше на хубаво място в спретната къщурка, нищо че не бе негова, пък и косата му още си бе на мястото. А освен всички тия благинки Худин се радваше и на практически неограничени количества алкохол, въртеше тайна търговия заедно със стар свой приятел и най-вече нямаше никакво намерение да умира скоро, понеже беше безсмъртен. Според него обаче тези факти сами по себе си не бяха изцяло положителни. Къщата, предоставена ... |
