Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
Инспектор Даниел Целов не харесва празниците - стажът му в полицията го е убедил, че именно тогава броят на тежките престъпления нараства. Затова не остава особено изненадан, когато служебно телефонно позвъняване прекъсва другарската му среща навръх 24 май и го отвежда в апартамента на мъртвец с картонена парти шапчица на главата и свещичка, оформена като цифрата 1, в стиснатата му шепа... С романа си Димитър Цолов се впуска в неизследвана до момента от него жанрова територия - криминалната проза, а всяка заподозряна прилика с лица и събития следва да бъде тълкувана като плод на авторовата фантазия. ... |
|
|
Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, ... |
|
|
В древен град с водни пътища живеело само малко момиче без име. То било нежелано от никого и често плачело, затова го наричали Съли, накратко от Сълзата. Един ден Съли намерила странна монета с релеф на малка рибка. От едната страна рибката била с отворено око, а от другата със затворено, сякаш тайно ѝ намигала. Оттогава светът на Съли се преобърнал и започнали да се случват удивителни приключения... Докато доброто не се завърнало в сърцата на хората. Илюстрации: Гергана Грънчарова. ... |
|
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
|
Дългоочакваното снежно приключение на любимия Хипу със стихчета от Галя Дара и илюстрации от Анна Цочева. Какъв по-подходящ подарък за малките любопитковци от вълнуващата история с два края на Хипу и врабчето Поко, които падат в пропаст, но Дядо Коледа ги вижда от летящата шейна и... тук вашето дете решава как да завърши книжката."Малкото хипопотамче на Галя Дара е необикновено геройче, различно от тълпата зайци и кученца, които заобикалят най-малките в книжните им приключения. Детето лесно се разпознава в Хипу и заедно с него взима важни решения." Силвия Недкова ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Професионални съвети за красота и здраве. Експертните съвети в книгата Как да избираме козметика ще са от полза на читателите, които искат да избират най-подходящите продукти за своя тип коса и кожа, да се ориентират по-добре в информацията, изложена на етикетите на козметичните продукти, както и да не се поддават на популярните заблуди от света на козметиката. Надя Йорданова е магистър-фармацевт, защитил с отличие дипломна работа в направление Фармакология, токсикология и фармакогнозия в Хайделберг, Германия. Интересът към козметиката и грима я вдъхновява да създаде популярния блог ... |
|
|
След вълнуващите си перипетии в Париж детективът Пирин Вихренски се завръща в София с надежда за безметежно късно лято. Още на аерогарата обаче го очаква нов случай - близките на загинало при нещастни обстоятелства момиче се усъмняват в прекалено бързо приключилото следствие и се опитват да потърсят цялата истина. Той не може да откаже новото предизвикателство, въпреки че това определено го изправя пред дилема в личния му живот. Последвалите главоломни събития ще преобърнат романтичните му представи за морето и искрените човешки отношения и ще поставят на изпитание решимостта му да довежда разследванията си докрай, ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
"Пътят на всеки човек криволичи ту гладък, ту стръмен, а на моменти въобще непроходим. Небето над него ту е безоблачно и ведро, ту буреносно и святкащо-трещящо. И смисълът на живота е не в това какъв е пътят, а как ще го извървим. Когато започнах работа като продавач в един денонощен магазин на Лъвов мост, бях воден единствено от мисълта за повечко пари - мисъл, толкова типична за един осемнайсетгодишен хлапак. Сега, 6 години по-късно, осъзнавам, че с пари не се отрупах, но взех много повече. А сега всичко това е и ваше! Това не е книга с разкази за моя живот. Това е житейски калейдоскоп от реални човешки истории, ... |
