Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
|
|
Магдалена Георгиева е юрист. Тази професия оставя ярък отпечатък върху творчеството ѝ, а писането е неделима част от нейната биография. Измисля истории от 10-годишна. Пише проза и поезия. Настоящият сборник с разкази "Невъзможната" е дебютната ѝ книга. Разказите в "Невъзможната" са резултат от творческата енергия по тема, вълнувала авторката Магдалена Георгиева повече от 20 години - темата за невъзможната любов. Разположени в различни епохи - от Античността до съвремието, облечени в различни костюми, героите са разкъсвани от пагубни страсти. Човешките взаимоотношения са опънати до краен ... |
|
|
"Когото и от съселяните на Артелерон Худин да попитате, със сигурност ще ви каже, че старецът, както е изразът - си е вързал гащите. Все пак той разполагаше със своята пенсийка на ветеран от войната, живееше на хубаво място в спретната къщурка, нищо че не бе негова, пък и косата му още си бе на мястото. А освен всички тия благинки Худин се радваше и на практически неограничени количества алкохол, въртеше тайна търговия заедно със стар свой приятел и най-вече нямаше никакво намерение да умира скоро, понеже беше безсмъртен. Според него обаче тези факти сами по себе си не бяха изцяло положителни. Къщата, предоставена ... |
|
|
"...Бях дълбоко разтърсен от прозрението, че около нас съществува свят, за който нищо не знаем. Чувствах се изплашен и обнадежден от това, че съм намерил начин да проникна в едно невидимо - и красиво, и страшно! - измерение. Няма как то да не породи едновременно страх и възторг; филогенетично сетивата ни не са устроени така, че да позволят по-дългото му възприемане или безопасно пребиваване в него. Случайно ли древните ayahuascero шамани са открили съчетанието от растения, в основата на напитката аяхуаска, или са следвали необходимостта човешкият род да надникне в невидимата част на пейзажа? По Амазонка има над сто ... |
|
|
Какво са приятелите? ... "Приятели" е концептуална картинна книга, която задава на пръв поглед простичкия въпрос "Какво са приятелите?". В опита си да даде отговор обаче, илюстрациите често пъти се разминават с твърденията на текста. Това е и основната идея на книгата, показваща на всички нас, че приятелите не винаги са тези, за които ги мислим, че те често ни изоставят, когато имаме нужда от тях и лесно могат да ни обърнат гръб и да останем сами. А приятелството се "прави" от двама! Главните герои на тази книга са момиченце с червено-бяла рокля и приятелят ѝ - плюшено мече, които ... |
|
|
Ситком роман. ... Студентски град от времето преди смартфоните. Няколко момичета и момчета от специалност "Философия" на Софийския университет решават да правят студентски вестник. А покрай него ври и кипи от влюбвания, раздели, приятелства и предателства... История, изпълнена с комични ситуации и недоразумения по стаите на студентските общежития. ... |
|
|
Хавана. Екзотика, латино, слънчеви дни. Хора от всички краища на света идват, за да се насладят на нестихващото кубинско лято, но накрая винаги си отиват. Какво следва обаче, когато летният флирт се превърне в нещо повече? Едно момиче от Хавана, прелистващо модните списания късно нощем и мечтаещо за света отвъд океана. Един моряк, добре познаващ този свят на възможности, но забравил какво е да имаш свободен дух. Ще бъдат ли те достатъчно смели, за да се протегнат към звездите и към любовта? Стефана Белковска е автор на трите успешни романа "Чаках точно теб", "Завинаги ти" и "Остани", ... |
|
|
Художник: Светломира Минкова. ... Запознайте се с Фен и Бибит - деветгодишните близначки, които си приличат единствено по своята решителност! Те са открили начин да се пренасят в Приказната гора, където са половин кралски дъщери, имат уютна къщурка и много чудати същества за приятели. С Бебедо̀, умния и ловкия, помагат на катерицата с пауновата опашка и на бебето чубугубъл, гостуват на Изобретателя и на Лъва от кораба, срещат се с малко страшната Баба Дом-би-Дом. Фен, Бибит и Бебедо̀ често са и с бавното, но много силно Чуище. Какви проблеми създава една подлютяваща подправка, какво се случва на морския бряг, ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
"Първата поетическа книга на Ваня Вълкова е литературният дебют на зрял визуален артист и дизайнер, работещ в традициите на руския конструктивизъм и Баухаус. "Градът като знак" (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, ... |
|
|
София, средата на 1990-те. Градът с уплаха и съмнение се приспособява към стремглавия ритъм на промените. Въздухът е упоен с аромат на надежда. Свободата дава криле на едни и вбесява други. Животът става труден, но за сметка на това - невъобразимо пъстър и увлекателен. Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше ... |
|
|
Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях - Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот. Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка. "Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да ... |
