"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Трета книга от поредицата на издателство "Потайниче" за частния детектив Пирин Вихренски. ... Настъпването на пролетта и предстоящото мечтано пътуване изпълват душата на Пирин Вихренски с радостни трепети. Детективът се сдобива и със странен, но много интригуващ случай, дошъл от най-неочаквано място... Още по-неочаквано събитие внася допълнително объркване в цветното му ежедневие, но и му предоставя възможност да разбули някои тайни от миналото. Като капак на всичко буреносни облаци се струпват връз идиличния му и безпроблемен интимен свят... Ще намери ли Пирин достатъчно енергия да се справи с ... |
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
В малък български град мрежа от корумпирани институции е впрегната, за да реализира алчните амбиции на местен бизнесмен. Зад гърба му надничат личности, чиито власт и кръвожадност шокират Европа. Марко Ванев е млад и непримирим по природа. Принуден да защити своята зараждаща се любов, той навлиза в дебрите на подземния свят, за да се изправи срещу кошмарите, които се крият там. Марко среща и други като него - хора, лишени от достойнство и право на живот: проститутката с дръзки мечти Камелия; психоложката Вера, вечно опитващата се да сглоби разбити личности и отчаяна за света, в който ще растат децата ѝ; полицаят ... |
|
Един двупосочен билет, една мимолетна среща, едно момиче, една упорита любов, един променящ се свят. Една история в сегашно време. След изключителния успех в интернет, български блог-роман е вече на хартия в удобен джобен формат! Теодора Славова е автор, чиито текстове за любовта и сложните човешки взаимоотношения са публикувани в множество уебсайтове, блогове и онлайн издания. "София - London - София" е дебютният ѝ роман. ... |
|
Да, правилно сте прочели това е история с две въшки, които живеят в косата на едно дете. Разказ за перипетиите на Въшко, който, отправил се да търси своята изгубена любима Въшка, преминава през невероятни приключения и трудности, за да я открие. Въпреки премеждията обаче краят е щастлив и пълен с въшки! А има и поука, както е във всяка детска книжка. Поуката в тази е: всичко се постига и изход има от всяка ситуация - благодарение на себеотрицанието и любовта! ... |
|
"Рано или късно, в живота на всеки тийнейджър идва период, който е определящ за бъдещето му. Въпросът е дали е готов за него, защото настана изпитно време! В столицата Търновград, в преименуваната държава Балкания, носила някога името България, населението се дели на две класи - Граждани и Елитни, като единственото различие между тях е образованието. Елитният човек е високообразован човек, докато Гражданинът е нискообразован. Да си Гражданин в страна, управлявана от Елитни, означава да си слуга до гроб. Боила-Теодора е само на седемнайсет, но е взела много важно решение за живота си. Тя ще стане Елитна. И ако за ... |
|
Книгата надхвърля първоначалното намерение на автора да създаде речник на тетевенския говор, тъй като е сборник, който не само ни запознава с лексикалното богатство на езика на тетевенските балканджии, но ни предоставя възможност да се докоснем до необикновената свежест и автентичната красота на една древна и още жива езикова практика. Тук откритията са на всяка страница, защото става дума не само за езиковедско изследване, а и за свидетелство за един вече отминал патриархален бит, за пъстрия и богат живот на местните хора от древни времена и до днес. В книгата ще откриете: тълковен речник; характерни изрази; случки ... |
|
В книгата е събрано поетичното творчество на възкръсналия от забравата голям български поет Трифон Кунев: Стихове Песни (1905) Хризантеми (1907) Зарници (1926) Трифон Кунев е подлаган цял живот на политически гонения, преследван и инквизиран, героят от войните в началото на миналия век, приятелят на Яворов, Лилиев, Хербст, яростният публицист и нежен поет възкръсва за българския читател в този сборник с най-романтичните трепети на неспокойната си душа и ни предоставя нетленно свидетелство за безсмъртието на българския поетически гений."Високото място в литературния елит на България, което Трифон Кунев ... |
|
"Когато си високо в планината, мисълта ти без усилие е готова да поеме по косите пътеки през уври и чукари с неясен копнеж към някакъв бизнесмен връх. Може би само с мене е така, защото съм зодия Козирог и това рогато небесно същество ме тика към острите ръбове на пропастите и каменния водопад на сипеите. Така е и този път, но сега целта ми си има име - някъде там, в мъгливата вис, където букаците се сменят с елаци, обитава едно от невероятните божии творения, създадено с мускули от гранит, с копита от челик, с рога от кремък и пъргавина на тетива." Йото Пацов, "Козирог за Стрелеца" ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Под купола на Бога Небето тук докосва върховете. И някъде наблизо е Безбог. А всъщност вътре сме до храм безветрен и ни докосва истинският Бог. И горски нимфи тичат покрай склона. На хребрета божествена дъга е сплела арка благосклонна и цветно ни намига в стил Дега. И Бог като върховен архитект планинските вериги е нагънал. И горе се усещам като вектор от геометрията на пребъдното. Десислава Цветкова ... |
|
Като роза Прелитам като мъничка комета над родната земя и над Балканите. От Черното море солта попивам, на чайките лекувам раните... На Витоша пристъпям по морените, на мурите докосвам върховете. И птица ли съм или вятър, или на българската роза цветовете. Десислава Цветкова ... |