"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
"Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа. А героите? Героите в Другата Елена са ангели, пратени в ада да пекат кюфтета. И човеци като всички нас." Ина Иванова "Тази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена - и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист. Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан - от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, ... |
|
Всичко в тази книжка се случва в една-единствена нощ в стаята на Хипу: Петнадесет истории, три тайни и много песни! Пухита, страшили и Царицата на съня - царица Добра. Към книжката има подарък картичка с автограф от авторката! ... |
|
Сякаш цялата Вселена заговорничи да попречи на полярния мечок Нобел да спи зимен сън - неговият брат близнак изчезва безследно, сестра му членува тайно в мистериозна Мрежа на животните, а на всичкото отгоре му се налага да издирва бедстващ котарак, изгубен из арктическите ледове. И това е само началото на... едно околосветско пътешествие! С увлекателните си приключения, понякога смешни, друг път страшни, Нобел ни показва колко е важно да вървим по пътя си с доброта и благородство. Бликащият от страниците хумор и неочакваните развръзки ще разсмеят и очароват не само децата, но и възрастните. ... |
|
"Антология френски и немски поети" представлява българската част на двуезичния осми том от поредицата "Непубликувани творби" на Любомир Генчев, издаден във Франция от издателство "Rafael de Surtis" през 2019 г. Френски поети: Жан дьо Лафонтен Жан Расин Алфонс дьо Ламартин Алфред дьо Мюсе Шарл-Мари Льоконт дьо Лил Жерар Лабрюни дьо Нервал Виктор Ришар дьо Лапрад Шарл Бодлер Пол Верлен Морис Ролина Едуард Шюре Емил Гудо Едмон Арокур Анри Шантавоан Робер дьо ла Вилерве Робер дьо Бониер Албер Самен Огюст Анжелие Луи Марсоло Едуар Грение Луи Менар Габриел дьо Пимодан Шарл ... |
|
"История на село Росен. Бургаска област" от Мила Чуклева е задълбочено етнографско изследване, проведено през 1962 година. Книгата съдържа разнообразна информация за населението, историята, географията, природата, поминъка и бита на селото. Ще откриете забравени песни, автентични обреди и обичаи, старинни вярвания и суеверия, а също народна медицина, ястия и още много, много любопитни страни от живота на росенци в стари времена. ... |
|
Не бяха и предполагали, че тя - докторът на науките Соня Григорова, ще остане на улицата. Беше познато и уважавано име, ценен автор и респектиращ събеседник в телевизии и радиа. Много политици от опозицията и от управляващите я бяха търсели и бяха получавали от нея експертно мнение. И може би именно заради това се страхуваха от нея - че е експерт, който винаги ще остане лоялен, но политически необвързан. А само уважаващите себе си ръководители ценят самостоятелно мислещите експерти. До мен спеше майката на децата ми, те ме чакаха заедно с родителите ми. А аз трябваше да избирам между тях и собствената си съвест. В крайна ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Трета книга от поредицата на издателство "Потайниче" за частния детектив Пирин Вихренски. ... Настъпването на пролетта и предстоящото мечтано пътуване изпълват душата на Пирин Вихренски с радостни трепети. Детективът се сдобива и със странен, но много интригуващ случай, дошъл от най-неочаквано място... Още по-неочаквано събитие внася допълнително объркване в цветното му ежедневие, но и му предоставя възможност да разбули някои тайни от миналото. Като капак на всичко буреносни облаци се струпват връз идиличния му и безпроблемен интимен свят... Ще намери ли Пирин достатъчно енергия да се справи с ... |
|
"Когото и от съселяните на Артелерон Худин да попитате, със сигурност ще ви каже, че старецът, както е изразът - си е вързал гащите. Все пак той разполагаше със своята пенсийка на ветеран от войната, живееше на хубаво място в спретната къщурка, нищо че не бе негова, пък и косата му още си бе на мястото. А освен всички тия благинки Худин се радваше и на практически неограничени количества алкохол, въртеше тайна търговия заедно със стар свой приятел и най-вече нямаше никакво намерение да умира скоро, понеже беше безсмъртен. Според него обаче тези факти сами по себе си не бяха изцяло положителни. Къщата, предоставена ... |
|
"...Бях дълбоко разтърсен от прозрението, че около нас съществува свят, за който нищо не знаем. Чувствах се изплашен и обнадежден от това, че съм намерил начин да проникна в едно невидимо - и красиво, и страшно! - измерение. Няма как то да не породи едновременно страх и възторг; филогенетично сетивата ни не са устроени така, че да позволят по-дългото му възприемане или безопасно пребиваване в него. Случайно ли древните ayahuascero шамани са открили съчетанието от растения, в основата на напитката аяхуаска, или са следвали необходимостта човешкият род да надникне в невидимата част на пейзажа? По Амазонка има над сто ... |
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |