"Първата поетическа книга на Ваня Вълкова е литературният дебют на зрял визуален артист и дизайнер, работещ в традициите на руския конструктивизъм и Баухаус. "Градът като знак" (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, ... |
|
|
София, средата на 1990-те. Градът с уплаха и съмнение се приспособява към стремглавия ритъм на промените. Въздухът е упоен с аромат на надежда. Свободата дава криле на едни и вбесява други. Животът става труден, но за сметка на това - невъобразимо пъстър и увлекателен. Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше ... |
|
|
Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях - Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот. Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка. "Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да ... |
|
|
Това не е любовен роман, а книга за любовта. В оригиналния сюжет ще обикнеш историите за истинското приятелство, момчешките разговори, странните уроци за спечелването на мъжкото сърце и, разбира се, за съвършената любов. Ще срещнеш много истини за надеждата и добротата, разкрити чрез любовта. Ще попаднеш на чувства, на които може би ти е трудно да се довериш, но ще можеш да разчиташ на героите в книгата. Когато затвориш последната ѝ страница, ще си помислиш за някой специален за теб човек, а това е прекрасно, нали? ... |
|
|
"Поетът няма понеделници. Поетът няма недели. Те са вятър във вятърни мелници и вятъра мелят. И сред тази вихрушка от плява поетът оре и засява." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на поетичните книги "Думи за из път", "Слънчево махало", "Потайна книга на любовта" и "Опаковани различия". На повестта " ... |
|
|
"Метапаралелепипедоброяч на съновидения" не е някакъв специален уред, изобретен от смахнатия учен, в когото се превръща човекът, седящ срещу теб в трамвая, само ако разгърнеш въображението си, вдъхновен от това, че можеш да го споделиш с някого, за когото също като теб, ежедневието развърта капака на познатото и решава да не се съобразява с него. "Метапаралелепипедоброяч на съновидения" е повече съвпадение, отколкото книга, инстантен разкош от наслаждението на наблюдаваното - споделено между двама, олицетворено от илюстрациите на трети. "Метапаралелепипедоброяч на съновидения" е като сапунен ... |
|
|
Роман - бурлеска. ... "В тъжния си роман "Ангелът и Яков" Георги Ганев взема без колебание по нещо от живота на всеки от нас, за да го вплете в съдбата на своите герои и така да ги направи плът от плътта ни. Корените им се преплитат с нашите в осквернената от политически страсти и нравствени падения родна почва, пият жизнени сокове от отровните извори на собствените си погрешни представи и примитивни убеждения. Деградацията на комунизма, последвана от деградация на демокрацията, поражда личностна деградация, от която спасение носи само любовта - онази любов, заради която Ангелът започва своята борба с Яков, ... |
|
|
Роман в писма. ... "Еписто" не е любовен роман, това е роман за любовта. В 35 писма Йото Пацов необикновено ярко разказва приключенията си в различни епохи и континенти в търсенето и осъзнаването на това фундаментално чувство във всичките му проявления. От бреговете на Нил до джунглата на Юкатан, от Кавказките чукари до палещото слънце на Юдея, от горите на Мизия до нажежения пясък на Гиза той с лекота ни води по стъпките си от времената на библейския Едем през хилядолетията с идеята, че постигането на съвършенството за човека се крие в неговото осъзнаване на любовта - на вечната любов, чийто божествен ... |
