"Светът е създаден от груба материя. Или поне така ни се струва на нас - хората на изкуството. Твърде голяма е разликата (поне според нашите усещания) между грубата същност на битието и копнежът по фина и изискана хармония на нашите души. В разказите на Светослав Дончев има и от двете. С едри и мъжествени удари на четката той - като истински майстор - е нарисувал грубата действителност. На нашето познато село; действителността живееща сред тръните, сред бедните къщици и фургони с едва димящи коминчета. И тук там - отново с чудесно майстоство и проникновение - се прокрадва нашият копнеж по фината хармония. Която ... |
|
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски , Майлс Дейвис, Толстой , Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов . ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Приказки от Оная гора е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния. Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора. Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре - към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията... В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето - с всички онези най-обикновени ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Какво трябва да знаем за хората, които не познаваме?"Как да общуваме с непознати е задължителна книга... Обожавам я. Тя ще промени не само начина, по който възприемате непознатите, а и това как гледате на себе си, на новините, на света изобщо. Тази книга наистина ме промени." Опра Уинфри "Важен източник на съвети за това как наистина да опознаете околните... Гладуел блестящо излага аргумента, че трябва да спрем да вземаме нещата за даденост, да осъзнаем, че никой не е истински прозрачен и да разберем, че (човешкото) поведение е обвързано с невидими обстоятелства." People, Книга на седмицата " ... |
|
|
Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно "да!". Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях. Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим "да"-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето "да" престава да е дар, който ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
