От автора на "Куци ангели". ... "Романът "Суета, суета..." изправя един до друг двама приятели в дружески разговор - Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци, ключови фигури на българската култура от края на 19-ти - началото на 20-ти век. Особено място в приказките им е отделено на Мара Белчева - красивата съпруга на убития при атентат министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов Христо Белчев. Обсъждат връзката й с Пенчо ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
Книгата е в джобен формат с размери 10 x 11 cm. ... Сентенциите в книгата на Елисавета Логинова са блестящо опровержение на склонността на човека да усложнява нещата - процес, произтичащ от всекидневния стрес, от нашите нерядко объркани мисли и представи за себе си и света, в който живеем. Кристално ясният поглед на авторката към всичко, което ни заобикаля, е проектиран в спонтанни, лесни за възприемане и в същото време пределно точни и наситени с емоция, отекващи като миниатюрни притчи, мъдри фрази и афоризми. Думите ѝ звучат като музика и стих, достигат неусетно, но и настойчиво до читателя като автентична ... |
|
Наследството от високоразвитата древноевропейска култура."Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?" Харалд Харман Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на ... |
|
Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време - човек от плът и кръв - войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис. Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан - момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос", и в романа " ... |
|
"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Чарлс Буковски Чарлс Буковски се обръща към бутилката в тази откроветелна колекция от поезия и проза, която включва някои от най-добрите и най-трайни творби на писателя. Буковски използвал алкохола като муза и като гориво, конфликтна връзка, отговорна за някои от най-мрачните му моменти, както и за някои от най-радостните и вдъхновените. В "За пиенето" експертът на Буковски - Абел Дебрито събра най-дълбоката, забавна и запомняща се работа на писателя за неговите възходи и падения с трудните неща - тема, която позволи на Буковски да проучи ... |
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
Едно детство през време на войната, разказано от Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Книгата "Дете" е разказ за детските му години, началото на края, което започва с едно голямо мъчение, със срама от извънбрачното раждане, за да последва години наред упрекът на майка му: "Ти ми разруши животьт". Това е спомен за години, изпълнени с много ужас, и години на война. Това е време далеч от идилията, макар да има и моменти на силни емоции. И то преди всичко благодарение на любимия дядо, който до голяма степен формира живота на малкия Томас." ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Във времена, в които за пореден път светът се разпада, за да бъде нареден отново, в ситуация на бурни социални конфликти и преосмисляне на социалния строй, Йордан Йовков поставя своите двама главни герои на първия си роман "Чифликът край границата". Съществували като че в две паралелни вселени животите на младата дъщеря на заможен чифликчия Нона и пограничния офицер Галчев ще се сблъскат, за да се опитат да осъществят своята любов в несигурните времена на бурни промени в навечерието на Септемврийското въстание в една малко добруджанско село. Недооценен и недочетен поради идеологически съмнения преди 1989 ... |
|
Как се променихме за 5 години? Книгата хвърля поглед назад през рамото на 101 публицистични текста, писани от Стоян Николов - Торлака в седмичната му рубрика за сайта Биволъ от 2015 г. насам. "Призванието на журналистиката е да бъде опозиция. Трябва да посочва грешките и да задава неудобни въпроси." - твърди авторът. И именно такива са текстовете му. С прецизността на скалпел извършват разрези на болните места, а с размаха на писателското перо представят образи, иронизират, анализират, правят аналогии, търсят отговори. Припомнят ни за битките, за вятърните мелници, за надеждите, за силните на деня. И макар и ... |
|
Една година Солженицин прекарва в московски затвор, а след това е преместен в Марфино - специализиран затвор край столицата, където математици, физици и други учени извършват секретни научни изследвания. Много по-късно Солженицин ще каже, че дипломата по математика на практика е спасила живота му, тъй като условията в Марфинския затвор били несравнимо по-добри, отколкото другаде. От Марфино Солженицин е преместен в Казахстан, в лагер за политически затворници, където му откриват рак на стомаха. Смятат го за обречен, но след освобождаването му на 5 март 1953 г. (деня на смъртта на Сталин) Солженицин преминава успешна ... |