Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
|
|
Има моменти от човешкия живот, които наричаме кръстопътни, защото в миг на прозрение или по ирония на съдбата забравяме самоувереността си на успешни хора и ни обзема внезапно усещането за изгубеност. И тогава съзнаваме, че "ние сме се подвели / егоистично да ловим моменти на тясно, а хоризонтът далечен не стига / в на мнозина мечтания свят", за да изберем нов път и посока. В подобни критични житейски ситуации се нуждаем от находчивостта на онзи приказен герой, който успява да превърне великана човекоядец в мишка. Или от мисълта на философа, която да ни преведе през противоречивия свят. Или от дарбата на ... |
|
|
"Иван Кулеков не е шегобиец, не е хуморист, не е сатирик. Той е умен човек, попаднал в териториите на глупостта. Кулеков свидетелства за истината. Истините звучат парадоксално сред плачевната долина на лъжата. Парадоксът предизвиква масов смях и веселба. На Кулеков не му е смешно. Той е натрупал достатъчно печал." Георги Каприев Иван Кулеков (1951) е автор на книгите На нов ред (1985), Ръкописи (1989), История на Болгаріа (1999), Фотописи (2009), Разумът на съня (2015), Бележки за забравяне (2019), Senza tempo, senza ordine, senza indirizo (Италия, 2001), Harmadik szemelyben (Унгария, 2006), включен е ... |
|
|
Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател. Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката - накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени ... |
|
|
Кафене Пълнолуние привлича клиенти, които са изгубили своя път: сценаристка, която вече не умее да пише харесвани сценарии, телевизионна продуцентка с ужасен късмет в любовта, филмова звезда, забъркана в ужасен скандал, фризьорка, чиито желания никой не разбира, IT специалист, чийто живот сякаш е целият в бъгове. На това магическо място всички те са принудени да се изправят пред миналото си, за да разберат настоящето си и да погледнат към бъдещето си."Кафене Пълнолуние няма определено постоянно местоположение. Може да се появи насред позната пазарна улица, до спирката в края на железопътна линия или на някой тих ... |
|
|
"В тази книга разказвам за личностите, които изградиха ума и сърцето ми. Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си. Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти. Всички те са мои ВДЪХНОВИТЕЛИ. Написах тази книга, за да запазя паметта за тях. Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни." Иво Сиромахов ... |
|
|
Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак..."Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът Жени носи запазената марка на Буковски - сурова откровеност и ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Истории за съдбата, късмета и гънките на реалността... Легендарният разказвач и майстор на късия разказ Стивън Кинг ни представя изключителен сборник от дванайсет разказа, повечето от които могат да се нарекат шедьоври. "Харесвате го по-мрачно? Чудесно, аз също!" - пише Стивън Кинг в послеслова на великолепния си сборник, който се потапя в по-тъмната част на живота както в преносния, така и в прекия смисъл. От половин век Кинг е майстор в жанра и тези истории за съдбата, смъртността, късмета и гънките на реалността, в които може да се случи всичко, са също толкова богати и приковаващи вниманието, колкото и ... |
|
|
Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век. Те включват носталгичен портрет на детството в Лисицата на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в Една жена и войната на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в Покана за самоубийство на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в Диамантът от Борнео на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в Есенен вятър на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония. ... |
|
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
|
Съставител: Игор Шемтов. ... Чарлс Буковски (1920 - 1994 г.), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги - поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Настоящият сборник съдържа мисли и афоризми, почерпени от богатото творчество на Буковски."Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света. Най-добрият читател и най-добрият човек е онзи, който ме ... |
