"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се погледне на гения откъм неговата способност да мисли и разсъждава, да изгражда и доказва тези по рационален път, защото е важно да се разбере доколко разумът движи героите и литературата на епохата и им налага определено поведение и път на развитие. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие. ... "Историята не е само памет, не само духовна съкровищница, изучаването на която ни предпазва от минали грешки. Тя не само сочи пътищата на бъдното, но е и един вид завещание и "нотариален акт" за собственост върху земята, в която живеем, и съграденото върху нея от нашите деди. А езикът съхранява в себе си историята и дава неимоверни възможности за анализ и проверка на получените чрез други методи данни." Из книгата ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев" не е монография, а размишления върху написаното от Тончо Жечев. Тук са представени не толкова изследвания, колкото вариации върху теми и сюжети от големия мислител. Тончо Жечев все още не е прочетен внимателно и цялостно и поради това значението му е недооценено, а приносът му не е показан в цялата му големина и стойност. Тази книга се стреми да постигне една изключително амбициозна цел - да покаже как големия ни мислител продължава да живее и влияе върху днешното ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
