Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
"Съдба и песен" е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Първото стихотворение в нея е "Молитва от Ботев връх". То е емблематично за поета Матей Шопкин. Тук, от тази висока географска и духовна кота, той произнася своята свещена молитва. В нея поетът изповядва изконната си любов към своите предци, към родната земя и към България. В тази своя книга Матей Шопкин е събрал най-доброто, което е написал. Стихотворенията имат различна датировка. Като се започне от далечната 1960 година и се стигне до 2005 г., това е един период от 45 години. Ето защо "Съдба и песен" ... |
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
Сборникът Ставите на светлината съдържа текстове от най-ранните години на Рилке до последните му зрели творби. Формално тук са събрани три отделни книги - пълните фрагменти поезия в проза от Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке, Дуински елегии и Сонети към Орфей. А последната част, като един вкусен завършек, съдържа някои повече или по-малко познати стихотворения от различни стихосбирки. ... |
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |