Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
В романа "Турско огледало" Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. В края на живота си Иса бин Юсуф (което в превод означава Исус, син на Йосиф) разказва за своите младежки години в Южна Унгария. Събитията се развиват през XVI век - напрегната и разнолика епоха, белязана не само от турското нашествие, а и от Контрареформацията. Мястото на действието е многонационалният град Печ, където съжителстват различни култури и светогледи. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси. Героите му са буйни и ... |
|
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
|
1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
