Обявленията предлагат богат материал и за това, как се е определяла стойността на книгата. Може да се направи сравнение между това, което авторите са планирали и изисквали като предварителна цена, и сумата, която реално се е получавала след отпечатването. Цената на изданията според обявленията е изчислявана в различни парични единици - грошове, меджидиета, талери, шилинги, рубли и т.н. Тя обикновено е различна за спомоществователите в българските земи и вън от тях. Прави впечатление, че в нея авторите включват само разходите по печатането, без да остойностяват вложения труд. След продажбата те са успявали в най-добрия ... |
|
Възстановени образи на видни дейци от Българското Възраждане ... В книгата са представени данни от: разкриването на гробовете, реставрацията и консервацията на костите медико- антропологичното и патологоанатомичното им изследване направените антропологични пластични реконструкции на главата по черепа Установените факти са съпоставени с исторически сведения предимно за здравословното състояние и физическия изглед на видните дейци на Възраждането: Майстор Колю Фичето Рачо Казанджията Капитан дядо Никола Георги С. Раковски Отец Матей Преображенски Л. Каравелов Димитър Ценович Бачо Киро Петър Генчев ... |
|
Речникът на езика на Васил Левски допълва и илюстрира изследването, посветено на езика на Апостола на българската свобода. В него е дешифрирано в детайли цялото открито досега писмено наследство от Апостола. С методите на езиковедската наука е дадена пълна характеристика на всяка дума, написана от Левски. Речникът може да служи като помагало за проучване лексиката и граматичните особености на българския език от далечната епоха на Възраждането, тъй като представя във възможната пълнота семантичните и формалните особености на лексикалните единици и на цялата свързана с тях богата фразеология. Той запознава нашата ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
Трето издание. ... Това съчинение представя българската средновековна медицина (IX - XIV в.) като част от културата на източнохристиянския свят. Според нейния опит, човешкото тяло е съд за хумори и пневми, здравето е състояние на равновесие, болестта - на неравновесие между тях, най-важна диагностична стойност имат качествата на урината, свидетелстващи за хуморите и на пулса - за пневмите, терапията търси средства да възстанови, а профилактиката - да поддържа въпросното равновесие, действено начало в едно лекарство е неговото основно качество (топлота, мокрота, сухота и студенина) от определена степен (първа, втора и т.н.) ... |
|
Второ издание. ... "Когато преди дванадесет години "попаднах" на темата на тази книга, аз - естествено - не си давах ясна сметка за пътя, който предстоеше да измина. Ако го бях направил, напълно възможно е да се бях отказал от начинанието. И това не би било лишено от основание. На първо място обезкуражаваща изглежда жанровата неопределеност на едно подобно изследване. Защото нощта, разбира се, не е просто природен феномен, отрязък от натуралното време, а и многосмислен символ и компонент от въображаемия свят на човека. Средновековието следователно се отнася към нощта по множество съвършено различни начина - ... |
|
Книгата представя опит за цялостна картина на топонимичната система на бившата (до 1959 г.) Ботевградска околия (Боженица, Бойковец, Ботевград, Брусен, Брусенски ханове, Видраре, Врачеш, Гурково, Джурово, Етрополе, Калугерово, Краево, Лага, Липница, Литаково, Лопян, Манаселска река, Новачене, Осиковица, Осиковска Лакавица, Правец, Правешка Лакавица, Равнище, Радотина, Разлив, Рашково, Рибарица, Своде, Скравена, Трудовец, Ямна). Поставени са няколко цели: въз основа на ономастичния материал да се изяснят, доколкото е възможно, древните етнически и поселищни отношения в района; да се осветлят произходът и значението на ... |