Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
|
|
Настоящата книга е 7-ми том от събраните съчинения на отец Георги Флоровски. В него са събрани статии и студии с централно богословско съдържание и материали от ранния творчески период на отеца, в които той се занимава главно с история на руската мисъл и книжовност. ... |
|
|
Как да управляваме? Това е въпросът, който може да бъде проследен още от първите записи на човешката мисъл. Питат по върховете на държавата, питат и в по-малки групи и общности - дори в такава малка клетка като семейството. Трябва ли властта да се упражнява от един човек, или трябва да управляват всички; или може би тя трябва да се държи от няколко души? Откъде произтича силата на управлението? Дали се появява заедно с принадлежащото на човешката природа общество, или е нещо вродено и дори - дадено от Бога; или пък е следствие от разделението между хората, както и резултат от съпротивата, а може би и от немарливостта на ... |
|
|
Сборник с доклади от научна конференция. ... В сборника са публикувани доклади от научната конференция "Православие и постмодернизъм", състояла се през 2006 г. във Велико Търново. Научният форум разисква ключови въпроси, свързани с Православието, съвременността и постмодернизма. Изданието съдържа текстове и на английски език. ... |
|
|
Книга за последните времена и за времената изобщо; за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на "войнстващата толерантност" на нашето съвремие. ... |
|
|
Най-новото православно богословие е насочено срещу едностранчивия интелектуализъм, но не е против обръщането към интелекта като такъв. То се стреми да се върне към начина на мислене на светите отци, чиято насоченост към опита и към познаваемото в опита е толкова безспорна, колкото е безспорно тяхното високо интелектуално равнище, както и стремежът им да опишат опита на християнската вяра. Книгата "Въведение в съвременното православно богословие" е предизвикателство за всяко богословие, което е отделено от църковния, литургичния и мистичен опит и духовност, привнесени в жертва на науката и нейната методология. ... |
|
|
Книгата е своеобразен венец на богословското творчество на проф. Георгиос Мандзаридис. В този си богословски подвиг проф. Мандзаридис предлага на съвременния читател една отговорна позиция към най-актуалните екзистенциални, етически и социални проблеми като има за последен критерий църковната истина за човека и за етоса на новия живот в Христос. Това е подвиг на отговорното следване на отците, който прави възможно преоткриването на идентичността на православната християнска етика и богословското осмисляне на всички хоризонти на човешкото съществуване и етос – от тайната на човешката личност до проблемите на биоетиката и ... |
|
|
В книгата на отец проф. Теодор Стилиянопулос - свещеник и учен - намираме забележителна съкровищница от безценни прозрения, идеи, преживявания и възгледи. Книгата засяга обширни и жизненоважни въпроси като Църквата, богословието, историята, богослужението, начина на живот, личното благочестие, духовния аскетизъм, миналото, настоящето и бъдещето на православното християнство. Книгата "Пътят на Христос" е подходяща не само за онзи, който вече е навлязъл в дълбините на православната духовност, но и за всеки, който тепърва пристъпва към същността на Христовото учение. ... |
|
|
"Моят път, моят опит навярно са необичайни. Тяхното съдържание обаче ми разкри трагедията на милиони страдащи хора, разпилени по лицето на земята. Затова не е изключено изповедта ми, или по-точно духовната ми автобиография, да помогне поне на някои от тях да намерят благоприятното решение в сполетелите ги изпитания. Онова, което стана с мене, не беше плод на моя инициатива, съвсем не. Бог, по Своя единствено Нему известен Промисъл за нас, благоволи да ме посети и допусна да се докосна до Неговата Вечност. Святата Му ръка безпощадно хвърляше мене, нищожния, в неописуеми бездни.. "Там" в изумление, стигащо до ... |
|
|
"Книгата "Църква и общество" не е написана като планирано и систематично изследване. Става дума за сборник от статии, написани по различни поводи в специфични трагични исторически условия. Нейната цел е да стимулира отговорен и професионален разговор за едно толкова сложно явление каквото е отношението между Църквата и съвременното общество. Секуларизацията, "пазарните" и секуларни форми на религиозност заплашват да превърнат Православието и християнството в естествена религия. Християнството е Църква, литургична общност, избран Божи народ, "ново общество", модел на всяко общество и ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
