Двуезично издание на български и гръцки език. ... "Извор на знанието" е основното съчинение на Св. Йоан Дамаскин. В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието "Диалектика"), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората - "За ересите накратко" ... |
|
|
Този сборник съдържа текстове, посветени на църковната иконописна традиция. Авторите са съвременни богослови и изследователи на изкуството от България, Гърция, Русия, Сърбия, Германия, Франция и Великобритания. Представени са различни аспекти на темата за църковното иконопочитание: произхода и развитието на църковните изображения, богословското им осмисляне и споровете за иконите, художествените похвати в иконописта, символите и значенията в иконата, разяснения, свързани с понятието за каноничност на иконописните стилове и сюжети. Книгата търси отговор на въпроса защо иконата заема толкова важно място в църковното ... |
|
|
Свещеник Павел Флоренски е забележителен руски богослов, философ, личност с енциклопедични интереси и мащаб, от първите десетилетия на XX век (1882 - 1937). Към вярата го призовава Божи знак в едно съновидение - "че има свят на мрак и гибел, и има спасение в него", и най-тънък лъч светлина като удар и откритие: "Не може да се живее без Бога!" Като студент в Московската духовна академия животът му се свързва с Троице-Сергиевата Лавра; в Лаврата, в чиито свети двори бие пулсът на руската църковност и история, протичат почти тридесет години от живота на отец Павел Флоренски. Там, под благодатния покров на ... |
|
|
Пето преработено и допълнено издание. ... "Библията отговаря на въпроса защо е създаден светът, защо е създаден човекът, защо е написана самата тя. На въпроса как отговаря науката, знанието, човешкият разум. Тези два въпроса са от различни полета на знанието. Единият е от полето на духовното знание, а другият - на емпиричното. Днес техните отговори, вместо да се допълват в съвместимост и единодействие, са в трагично противопоставяне. Дори Еклисиаст проплаква, че намирането им е тежко занятие, което Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в него (1:13). Смесването на тези полета на знание, липсата на ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Предлаганата студия на архимандрит Серафим е малък бисер от многоценното духовно наследство на любимия на мнозина читатели православен богослов, писател и поет. Авторът разглежда основоположния за православната догматика въпрос за грехопадението, светоотеческото изясняване, на който е необходимо условие за изграждане на правилни възгледи по такива важни въпроси като изкуплението и спасението. Съпоставката с възгледите на двете инославни християнски изповедания - римокатолицизъм и протестантизъм - относно първородния грях дава ясна представа за тяхното отклоняване от богооткровената истина и последиците от това. ... |
|
|
Съществуват два противоположни възгледа във връзка с догмата за изкуплението - единият юридически, който мисли да изчерпи цялото богато съдържание на Божественото домостроителство с удовлетворяването на Божията правда, и другият етически, който желае да обясни тайната на спасението само с Божията любов. Къде е истината? Авторът се опитва да я издири, като изследва как учат по повдигнатия въпрос: Свещ. Писание на Стария Завет. Свещ. Писание на Новия Завет. Светите отци. Богослужебните книги на православната църква. Самата православна Църква, която съборно е защитавала известни догматически позиции при ... |
|
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
|
"За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за тревога, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни - в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него ... |
|
|
Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците."Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка." Рене Жирар ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
