"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
Книгата съдържа 55 разказа и 2 новели. ... Още в първите си книги от края на 80 -те и началото на 90 -те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха - и продължават да са - зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо ... |
|
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
|
В книгата са подбрани извадки от лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно. ... |
|
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
|
В романа "Поп Богомил и съвършенството на страха" се описва приключението на една велика българска ерес - не само на нейното духовно преселение до ума и сърцето на човека, но и разпространението ѝ през пространството и времето, докато завладява цяла Западна Европа. Вдъхновените от нея еретици в Италия са наричани катари, във Франция - албигойци, а в Англия - бугри. Богомилското учение мощно повлиява върху развитието на цялата европейска цивилизация, на религиозната догматика, върху възникването и процъфтяването на Ренесанса. Написана с много въображение и пределна поетичност, "Поп Богомил и ... |
|
|
Антология. ... Литературното приключение продължава. Очаквайте нещо ново - но в същия дух. Очаквайте среща с познати творци, класици и съвременни автори, добрите стари майстори и някои нови имена. Не се опитвайте да отгатнете финала. Доверете се на фабулата. Не се лишавайте от удоволствието. Очаквайте неочакваното. Очаквайте обрата. Затегнете коланите. Спускането започва сега! В книгата ще прочетете разкази на: Едгар Алан По Александър Пушкин Михаил Лермонтов Ги дьо Мопасан О. Хенри Едит Уортън Кейт Шопен Хърбърт Уелс Амброуз Биърс Вирджиния Улф Рабиндранат Тагор Стюарт Едуард Уайт Шърли ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
