"Виртуозно произведение: голям, дързък, маниакално-депресивен коктейл, който гръмко обявява дебюта на един талантлив - да, изумително талантлив нов писател." Мичико Какутани, New York Times "За мен нещата започнаха в мазето и не спряха. Не се бъзикам. Това е голяма работа. Книгата удря верния тон и го държи - ужасно, ужасно трогателно, без по никакъв начин да става лигаво или фалшиво. Това е една безмилостна книга." Дейвид Фостър Уолъс "Силата и енергията на тази книга могат да задвижат влак." Дейвид Седарис "От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис ... |
|
|
"Докато съществува откъснато от останалия свят, идеалното общество е осъществимо." Олдъс Хъксли Пала е страна, в която дори птиците призовават към внимание, към това да бъдем тук и сега, в пълна осъзнатост за чудото на живота. На това място щастието не зависи от големите банкови сметки и притежанието на безброй вещи, а от близостта с другите и усещането за смисъл. Хората не изповядват определена религия, а духовни принципи, намирайки отговори за житейските предизвикателства в учението на Буда и в тантризма. Скоро обаче съблазните отвън все пак успяват да достигнат и райския остров. Макар и да са част от ... |
|
|
Райланд Грейс е единственият оцелял участник в отчаяна, съдбоносна мисия - и ако се провали, човечеството и самата Земя ще загинат. Само дето в момента той не го знае. Не помни дори собственото си име, а камо ли природата на своята задача или как да я изпълни. Знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания. Колегите му от екипажа са мъртви и докато спомените му се завръщат мъгляво, той осъзнава, че е изправен пред невъзможна задача. Съвсем сам на този малък кораб, сглобен набързо от всички правителства и ... |
|
|
Откриването на "новия" роман на Жул Верн - Париж през ХХ век, неговата първа публикация във Франция през есента на 1994 г. и след това бързото му превеждане на много езици е необичайно събитие в литературния свят. Макар че, веднага след смъртта на автора през 1905 г. става известно, че роман със заглавие Париж през ХХ век наистина е написан, той се е смятал за тотално и безвъзвратно загубен, а по-късно самото му съществуване се превръща почти в мит. Познавачите и изследователите на творчеството на писателя смятат Париж през ХХ век за своеобразна прелюдия към света на Жул Верн и отбелязват някои любопитни ... |
|
|
66 стихотворения за Освобождението и Русия. Живеем във време, което с лекота слага етикети и зачерква всичко. Дори националните празници са повод за разединение, вместо да ни обединяват и сплотяват. Тази книга събира 66 поетични творби, които интерпретират по различни начини темата за Освобождението и ролята на Русия в него. Целта ѝ не е да възпламенява огъня между русофили и русофоби. Нито да провокира дискусии кой поет има място в нея и кой - не. Нито да става повод за ново разделение и охулване, докато в крайна сметка се лишим и от последния реален авторитет или национална светиня. Тази книга иска да припомни ... |
|
|
Иван Михайлов в продължение на 66 години ръководи борбата на макдонските българи за свобода и народност. Той е в пълна нелегалност и у нас, и в емиграция - в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австиря. В Италия, където оценяват величината му като историческа личност от европейски мащаб, той живее в продължение на 42 години под името Иван Атанасов. Тайнственият му дом се превръща в Йерусалим за македонските българи под робство - в свещено място. Г-жа Вида Боева-Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим, направи необичаен жест към публициста Цанко Серафимов, като го въведе в духовното пространство на ... |
|
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
|
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... "Уважаеми читатели, вярвам, че искрици от пламъка на коледната магия блещукат и в разказите от този сборник. Талантливите автори, включени в него, са наследници на богата литературна традиция, а произведенията им са пролуки към тяхната душевност, затова ви каня да се присъедините към нашето разнолико, коледно пътешествие. Сещам се и за думите на непрежалимия Георги Марков: "Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше бъдникът, всички - и възрастни, и млади - ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
