Слабите страни на някои от най-великите умове на света. Най-великите имена в човешката история имат късмета да бъдат запомнени единствено с невероятните си таланти и постижения. Гениите обаче са вършели и немалко глупости, които не просто озадачават, а често граничат и с пълен идиотизъм. За щастие, повечето примери са по-скоро забавни, но не липсват и фатални инциденти. Питагор, да речем, умрял по абсурдно нелеп начин край една нива. Мария Кюри пък имала неблагоразумието да носи радиоактивни материали в джоба на престилката си. Исак Нютон гледал към слънцето без защита на очите си, а Бенджамин Франклин правел всичко ... |
|
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
|
"Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден." Из книгата С тези думи започва своеобразните си мемоари ... |
|
|
Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват. Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън. Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава. Авторът на " ... |
|
|
Книгата е необикновен албум, защото творбите на художника са вместени в текстове, които „отговарят на вечния, "досаден" и "лаишки" въпрос, който тегне като дамоклев меч над главите ни – "Какво искаш да кажеш с тази картина?". Така е представен не само големият майстор на живописта, но и неговото разбиране за изкуството. Този начин на общуване с публиката се оказва плодотворен, може би защото "думите и понятията, парадоксално за своята природа, се оказват по-популярни и разбираеми от образните метафори и многосмислови материални внушения на пластичните изкуства". В книгата има ... |
|
|
„Дзен и Стив Джобс“ обръща поглед към живота на Стив в средата на 80-те години на миналия век, когато напуска APPLE, за да създаде NEXT – труден за него период. Цинични журналисти започват да мърморят, че се е оказал поредната еднодневка, а компютрите на NEXT, макар и красиви, се продават отчайващо слабо. Стив се сприятелява с Кобун Чино Отогава – японски дзенбудистки свещеник, емигрирал в Съединените щати. И двамата са новатори, изпълнени със страст към изкуството и дизайна. действието се развива напред и назад във времето в търсене на връзката между критичния период от живота на Джобс и ключови моменти от историята на ... |
|
|
Камбаната биеше на умряло и всеки в Ница знаеше за кого бие: Николо Паганини беше починал... Часове преди смъртта на високопоставения гост в града с бясна скорост се бе разпространила мълва, която даваше нова храна на старите слухове за някаква ужасна тайна на Паганини... ... |
|
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
Няма никакво съмнение, че Анандамаи Ма е духовен исполин сред великите светци на съвременна Индия, като Рамакришна, Вивекананда, Рамана Махариши и Парамаханса Йогананда. Нейният живот е красноречиво свидетелство за непреходната мощ на индийската духовност. Анандамаи Ма диагностицира болестта на днешната цивилизация като "прекалена секуларизация". Лекарството за тежкото ни заболяване не може да бъде открито от инженери, социолози или психолози, а от лекари на душата. Тя предписва една смела, коренна промяна в представите и начина ни на мислене от насоченост навън, към насоченост навътре, от материализъм към ... |
|
|
Мисия и философия на изкуството. ... "Да изследвам и популяризирам творчеството на Борис Георгиев от Варна за мен се превърна в мисия, на която посветих много години от живота си... В "Скъпи Брат" е събрано, преведено и систематизирано епистоларното наследство на Борис Георгиев от Варна. В сборника са включени текстове от дневниците на художника в хронология по декади, в които той рядко описва битието на своя живот, но акцентира върху професионални и житейски събития. Обичайно, Георгиев прави това и в кореспонденцията си, при общуване с духовно родствени нему хора, с които го свързват приятелството и ... |
|
|
Изповеди представени от Цветан Тодоров. ... "Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия &# ... |
