Париж. В една мразовита нощ, броени дни преди Коледа, от ледените води на река Сена е извадена давеща се млада жена - без дрехи, без документи и без спомени за случилото се. Преди обаче самоличността ѝ да бъде установена, тя изчезва безследно. ДНК-анализите показват, че това е германската пианистка Милена Бергман, но това е невъзможно - тя е загинала година по-рано в самолетна катастрофа. Мистерията се задълбочава, когато в историята се намесва годеникът ѝ, писателят Рафаел Батайе, който, изглежда, знае повече, отколкото е склонен да разкрие... Коя в действителност е непознатата от Сена? Защо е преследвана от ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
|
След трилогията на писателя Ели Визел, включваща мемоарната книга "Нощта" и романите "Зората" и "Денят", възприета като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста, на български език излиза още една негова книга. "Просякът от Йерусалим" е роман, донесъл му престижната френска литература награда "Медисис" още в годината на неговото публикуване - 1968. В него писателят помества героите си в настоящето - във времето на Арабско-израелската война през юни 1967 година. Разказ на един очевидец за превземането на Йерусалим, разкази за Холокста, за хасидичната ... |
|
|
"Книгата "Насън и наяве" съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други - обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството... В тази книга надграждам и доразвивам някои ... |
|
|
Луксозно издание с илюстрации от Никола Тороманов."Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи. Считам пиесите й за явление в съвременната българска драматургия. "Чудна лятна нощ" е първият роман, който тя публикува. Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Една литературна соната за копнежите помежду ни, за невъзможната споделеност. Една зимна приказка за ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
