Разговорите на един от най-обичаните православни подвижници с братството и някои поклонници на манастира Св. Йоан Кръстител отразяват духовния му опит, придобит за повече от половин век монашески подвиг, който той се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси. Монах, отшелник, свещеник, изповедник, духовен отец, основател на манастир, иконописец, създател на литургични текстове, писател, автор на множество писма, мисионер - отец Софроний е роден в Русия през 1896 г. Приема монашество на Света гора Атон, където осем години е под духовното ръководство на свети Силуан Атонски. По-късно основава манастира Св. Йоан ... |
|
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
|
В тази книга, освен сравнителната характеристика на основните монотеистични религии - иудаизъм, будизъм, християнство и ислям ще намерите задоволителни отговори на любопитни въпроси като: Защо будизмът - една религия, търсеща определено духовното усъвършенстване, всъщност отрича душата и нейното безсмъртие? Светско или религиозно е учението на Буда? Защо иудейският бог Елохим и мюсюлманският Аллах говорят за себе си в множествено число? Какво е Тора и що за текст е Талмуд? Защо на евреите се разрешава да сменят имената си с нееврейски, а мюсюлманите да се отричат привидно от своята вяра? Кои са основните различия ... |
|
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
|
Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците."Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка." Рене Жирар ... |
|
|
Преподобният старец Паисий отдавна няма нужда от представяне и името му е известно по всички континенти на света. Първите преводи на боговдъхновените му слова, извършени от Зографската обител, излязоха преди повече от 15 години. В започващото преиздание на Словата е направена пълна ревизия на превода и съответно някои (малки) промени в текста поради натрупания с годините опит. Книгата е съставена от водените между Стареца и монахините от манастира в Суроти (Солунско) разговори, които са били старателно записвани от сестрите в продължение на 28 години. Впоследствие отговорите на Преподобния са разпределени по теми и ... |
|
|
Вторият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на духовното пробуждане на човешката душа и първите ѝ стъпки към вкусването на живота в Христа. Според Стареца властващото навсякъде около нас равнодушие и безотговорност трябва да се посрещат чрез поправяне на себе си, изповядване на вярата си и молитва. "Не казвам да вземем в ръце плакати, но да издигаме ръцете си към Бога", казва той. Във втората част на книгата Старецът, без да налага ограниченията на някакви конкретни подвизи, разпалва ревността към духовна работа. Оттук нататък остава всеки да се бори според силите си и според любочестието си, ... |
|
|
В третия том от Словата на преподобни Паисий са включени наставления, които могат да помогнат на измъчения от греха човек да придобие положително безпокойство и да се подвизава духовно, така че да се освободи от греховните окови. Живеейки в покаяние, ще може да отстрани от себе си ветхия си човек, който по думите на Стареца "е един лош наемател в душата ни - за да напусне, трябва да съборим дома и да започнем да строим ново здание, т.е. новия човек". Начало на греха според светите Отци е лошият помисъл. Затова в първата част на този том са подбрани някои от наставленията на Стареца относно помислите. Той ... |
|
|
Четвъртият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на семейството. В помощ на младите хора, пред които стои проблемът за това кой път да изберат в своя живот, е поставена въведителната глава Младите пред двата пътя на живота. В нея се подчертава, че и двата пътя, които е начертала нашата Църква - брачният и монашеският живот, са благословени. Младите според своите наклонности, сили и любочестие трябва без външен натиск и с доверие в Бога да изберат един от двата пътя. Основна предпоставка за техния напредък във всеки от пътищата, които ще последват, е да водят чист и духовен живот. В първата от шестте части ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
