Книгата "Цивилизации и религии" е пълен, богато илюстриран учебник за студенти от висшите училища. Тя може да послужи и на учениците от гимназията за получаване на знания, както и на всеки културен читател, който иска да попълни празните в образованието си. Някои от най-популярните дефиниции определят религията като вяра и преклонение към свръхестествена управляваща сила, по-специално Бог или богове. Според любимата на студентите енциклопедия "Wikipedia" религията е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и ... |
|
Народ, психология, време. Превел от чешкия ръкопис: Ст. Аргиров. ... Книгата на големия чешки учен и приятел на България Константин Иречек заслужава поредното си преиздаване. В нея са описани с подробности началните години на възсъздаването на българската държава, трудностите и тегобите, великите и смешните неща, нищетата и духовността. Двата тома са с твърди корици и са изключително добре оформени в художествено отношение. ... |
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
По какъв начин отдалеченото градче се превръща в Свещения град, в "центъра на света", а понастоящем и в ключа към постигането на мир в Близкия изток? В своя завладяващ разказ Саймън С. Монтефиоре разкрива множеството превъплъщения на вечно променящия се град. Историята на Йерусалим е разказана чрез войните, любовните авантюри и откровенията на мъжете и жените - царе, императрици, пророци, поети, светци, завоеватели и блудници, - които са създавали, разрушавали, описвали и вярвали в Йерусалим. Позовавайки се на нови архиви, на съвременни научни изследвания, на личния семеен архив и на цял един живот, посветен ... |
|
Преди едва 100 000 години цели шест вида хора обитават Земята. Днес обаче има само един. Ние. Homo sapiens. Как нашият вид е надделял в битката за надмощие? Как нашите предшественици, водещи живот на странстващи събирачи, са уседнали, създавайки градове и царства? Как се е формирала вярата в боговете, в нациите, в човешките права? Как се изгражда доверие към парите, книгите и законите? Как попаднахме в капана на бюрокрацията, графиците и културата на потребление? Как ще изглежда светът в следващите хилядолетия? В своята книга доктор Ювал Ноа Харари обхваща цялата човешка история - от първите хора до радикалните и понякога ... |
|
Нобелова награда за литература. ... Четирите тома на "История на англоезичните народи" обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател. Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като ... |
|
Три епохи на държавна репресия. ... Изследването проследява конструкцията на първия поръчков политически процес при Тодор Живков, след като през 1954 г. той е определен за първи секретар на "ЦК" на "БКП". Процесът има за цел да се даде възмездие на офицери от бившата 3 -та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20 -те години на ХХ век. Механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии. Разкрити са методите, ... |
|
Укорими деяния съществуват, но съществуват ли престъпления? Ако съществуват, кога трябва да се каже: "Стига толкова!"? ... Понятието за престъпление не е стабилно и представата за това кои деяния са престъпни е различна в различните епохи и общества. Всяко деяние може да се квалифицира като престъпно и така на практика съществува неизчерпаем запас от престъпления. "Мяра на престъпленията" разглежда голямото многообразие в различните страни по въпросите кои са "нежелани деяния", колко от тях се приемат за престъпления и се наказват. Книгата описва различията между Източна и Западна Европа и ... |
|
Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ... |
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
Книгата разглежда страната от географска гледна точка. Повече внимание е отделено на италианските региони и градове с техните забележителности. За четири свои града италианците казват: Флоренция е град, за да мислиш, Рим е град да се молиш, Венеция е град да обичаш и Неапол - да гледаш. Имената на много градове фигурират в литературните антологии, в историческите анали в архитектурните описания, те са част от великолепната италианска енциклопедия."Територията на Италия се поделя на три части - Континентална, която обхваща южните части на Алпите и Паданската низина, Полуостровна с Апенинските планини, дали името на ... |