Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |
|
1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше, който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер - Зигмунд Фройд, е начинаещ лекар; свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да лекува Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат някои ... |
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
Главен герой на романа е капитан Симонини, авантюрист и шпионин. Според издателите и самия автор, в сюжета на книгата са вплетени много исторически събития като делото Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения. Както подчертава Еко, всички герои на "Пражкото гробище" са реално съществували исторически личности освен главния герой, който се явява събирателен образ. Еко казва, че се е стремил да направи капитан Симонини "най-отблъскващия циник на световната литература". Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, в частност, ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
Схващането, че по природа сме продажници и предатели, е напълно погрешно. Не, господине, ние сме не по-малко убедени патриоти от когото и да било. Между едно изчукване и родината - избираме родината. Заради интелигентността и плодовете на нашите усилия ни се полага пространство, което винаги е било отказвано. Чуй ме добре: марксистите и християните ще продължат да накуцват с единия крак, докато не признаят полагащото ни се място и не ни приемат като съюзници, тъй като нашата и тяхната чувствителност към социалните проблеми съвпадат много по-често отколкото се предполага... Давид е млад и убеден комунист, а Диего - ... |
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |