Обсебващ трилър, вдъхновен от реални събития. ... Психиатричната болница "Гаустад", Осло. В едно смразяващо утро тялото на пациент е открито мъртво след удушаване в килията му, а устните му са застинали сякаш в последен опит да изкрещят. С разследването се заема опитният инспектор Сара Геринген, но тя разбира незабавно, че този случай е като никой друг... Стотици въпроси се сблъскват в опита ѝ да разгадае мистерията около вероятното самоубийство: Защо жертвата има белег с номер 488 на челото? Какво означават тайнствените рисунки на стената на стаята му? Защо болничният персонал отказва да разкрие ... |
|
|
Крайно неуспешен банков обирджия се заключва заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели любители на "ИКЕА", жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер... и заешка глава. Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край - обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого. Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия: Как е успял да се измъкне обирджията? Защо всички са толкова ... |
|
|
Любовно писмо до едно детство... ... Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. Магично лято, през което времето сякаш е спряло в живота на дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг - запечатано от несравнимия Рей Бредбъри. Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на "Вино от глухарчета" остава по езика като лелеян спомен... Рей ... |
|
|
"Часовете" е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише "Мисис Далауей". Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост. "Майкъл Кънингам умело и красиво разказва за взаимоотношенията, ... |
|
|
Чудесата се случват на тези, които вярват в тях. Алекс Хайд е жената, която направлява богатите и силните към още по-големи успехи. Телефонът ѝ е дълбоко пазена тайна, която само наистина важни хора могат да разкрият - и то когато имат нужда от реална помощ. Тя деликатно ги направлява през проблемите, в които са се забъркали, и им помага да оправят както личния си живот, така и своите бизнеси. И макар графикът ѝ да е запълнен за месеци напред, тя не може да откаже примамливото предложение, което идва само броени седмици преди Коледа. Един мъж е на път да провали компанията си с своето арогантно и опасно ... |
|
|
"Любовта е дълга болка и смирение." ... След успеха на новите издания на "Балада за Георг Хених" и "Германия, мръсна приказка" е време и за третия голям роман на Пасков да излезе в достойно издание с твърда корица. Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Романът е много добър, за мен се е получил по-въздействащ от "Войник". Доста е див и разюздан, задъхан, туптящ. Успял си наистина да опишеш любовта. Съпругата ми Невяна е автор на наблюдението, че ти си много добър, когато описваш големи, комплексни "неща", институции: алкохола, лудницата, казармата, сега любовта. Мога да го доразвия по Фуко: описваш местата и нещата за изключване, но и на включване. Както винаги, психологически ме убеждаваш изцяло, наблюденията ти са тънки и точни. ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
