Добре дошли в Дрийм Харбър, идилично малко градче, в което всички се познават и нищо не може да остане скрито - дори тайните на сърцето. Джийни пристига в Дрийм Харбър като новата собственичка на обичаното от всички кафене Пъмпкин Спайс - тъкмо навреме, защото жителите на градчето са напът да вдигнат бунт заради липсата на хубаво кафе. Ала нещо сякаш се опитва да попречи на Джийни да започне своя нов и така различен живот. И тогава се появява спасението - Логан, който би бил на корицата на всеки брой на списание Седмичник на секси фермера, ако някой се беше сетил да издава такова. Тих и стеснителен, той страни от ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
"По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че в дълбокото е немотата на поета. В дълбокото - на чувството и мисълта - е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Кити Ъндърхей отново е тук, за да се заеме с поредния случай на убийство. Зимата на 1933 година. Кити Ъндърхей почти се е възстановила след събитията в Ендърли Хол и като че ли емоционалният ѝ хоризонт се очертава безоблачен. Помрачава го само едно - ако не броим натрапчивото чувство, че някой я следи - припламващите искри между Матю Брайънт и някогашната му приятелка, очарователната Джулиет Вандерщрафен. Ето защо, когато старата дама - госпожица Плендерлийт, е открита мъртва пред прага на дома си, уж жертва на фатално подхлъзване, Кити се заема с разследването на обстоятелствата около смъртта ѝ, за да не ... |
|
|
Катрин Лоримър, която търгува с антикварни предмети, е преуспяла жена в професия, упражнявана предимно от мъже. Само че бизнесът е в застой и тя предприема рискован ход. След безумно наддаване на аукцион купува известната миниатюра на Холбайн - Дамата с карамфилите, която ще продаде на богат американски колекционер. Ала усещането за самота донякъде помрачава радостта ѝ. Все пак обичайната ѝ сдържаност ѝ помага да не издава страховете си и да отблъсква мъжа, който от доста време ѝ предлага брак. За разлика от нея племенницата ѝ Нанси е експанзивна красавица, решена да стане звезда на ... |
|
|
На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква. Изолирана в една уединена къща в провинцията, тя живее на спуснати капаци и без връзка с околния свят, неспособна да преодолее мъката си от сполетялото я нещастие. Там попада на календарите и бележниците, в които бившата собственичка е споделяла опита си в градинарството. Аманда се зачита и решава отново да вдъхне живот на изоставената градина. С течение на времето тя влиза в контакт с цветята, зеленчуците, дърветата, със земята, от която черпи силата, необходима ѝ, за да се върне самата тя към живота и да отправи поглед към утрешния ден. Утрешният ден не е ... |
|
|
Продължението на книгата - Назови ме с твоето име Никой роман в последно време не е говорил на съвременните читатели така трогателно за естеството на любовта, както завладяващият Назови ме с твоето име на Андре Асиман. Романът е приветстван като любовно писмо, призив... изключително красива книга (Стейси Д'Ерасмо, Ню Йорк Таймс Буук Ревю). Книгата впоследствие се превърна във филм с Тимъти Шаламе в ролята на младия Елио и Арми Хамър в ролята на Оливър, аспиранта, в когото Елио се влюбва. В Намери ме Асиман ни показва бащата на Елио, Самуел, по време на пътуване от Флоренция до Рим, за да посети сина си, който е ... |
