"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Стивън е млад художник от Китай, чиито дни са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу - вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън. Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ... |
|
Целувките му бяха по-опияняващи от най-доброто шампанско... Посветила живота си на грижата и разрастването на семейните си лозя, лейди Хенриета Принс е твърде заета за любов. Една вълнуваща целувка в полунощ обаче успява да плени сърцето ѝ... докато красивият непознат не заявява, че е далечен наследник на херцогството на баща ѝ. Аш Елис е комарджия, който живее на ръба. Сега той се е насочил към голямата награда и нищо не може да застане на пътя му. Когато Хенриета е принудена да се омъжи за безкрупулния мошеник, за да запази любимите си лозя, тя се заклева, че Аш никога няма да спечели доверието или любовта ... |
|
Двама влюбени в разцвета на любовта си, една нация на ръба на войната... Родена на деветия ден от деветия месец през 1900 г., Кити Деверил израства в замъка Деверил, на слънчевите зелени хълмове на Западен Корк, Ирландия - същото място, където са живели нейните предци. Тя не е изцяло ирландка, както обича да я дразни Джак О'Лиъри - синът на местния ветеринарен лекар, но това не му пречи да се влюби в нея... Когато ирландските и британските сили се сблъскват в Южна Ирландия, Джак отива да се бие, а Кити се хвърля в каузата за свободата на Ирландия, изпращайки съобщения и амуниции на бунтовниците. Но нейната вярност ... |
|
В своя трети роман за гениалния детектив Шерлок Холмс, считан за ненадминат шедьовър от всички почитатели на жанра, Артър Конан Дойл изправя своя герой пред най-голямото предизвикателство в неговата кариера: загадка, която е толкова зловеща и заплетена, че на пръв поглед единственото възможно обяснение е намесата на свръхестествени сили. Приятелството между Холмс и неговия верен Уотсън също ще бъде поставено на карта, а вълнуващата развръзка ще изправи на нокти дори най-закоравелите и претръпнали любители на викторианските мистерии. От момента на своето публикуване Баскервилското куче се превръща в световен феномен ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
За да се справят с този случай, ще са нужни много повече от детективски умения... Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно - младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш. Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче поражда нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена? Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов, известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |