Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Излезлите изпод перото на американския писател и пътешественик Уошингтън Ървинг (1783 - 1859) разкази и легенди ни срещат с гоблини, призраци, нечисти сили и сърцати герои; с магия и вълшебства от заселническите времена в Америка, със страховита немска история, с приключенията на португалски благородник и приказни свидетелства за мавърското господство в испанска Гранада, когато дворецът Алхамбра е бил "бисер сред изумруди" и обител на любовта. Така миналото се връща при нас, украсено с фантастичните орнаменти, изписани ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
"Това е малко усилие да се мисли за всичко. Малка, напълно съвременна визия за света. Съвършено лаическа визия. Съвършено анормална визия. Това, което остане след забравата, е самото минало. "Primum tempus" е миналото, което се завръща. Миналото е вградено във всяка гънка на протичащото време. Миналото, с което хората разполагат днес, излиза от царството на сенките... Миналото живее така нервно и непредвидимо, както и настоящето, в което предишното показва лицето си. Миналото е пълно с мании и препълнено с желания в сянката." Из книгата Книгата, нетипичен избор за наградата Гонкур (2002), ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
|
|
Една непреходна книга за Апостола на свободата. Черти из живота му. Първото издание е в далечната 1883 година, отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски. През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов, е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество. Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен на ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман. ... Какво означава един отбор за малък град насред гората? Какво означава спортът за едно семейство? Какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си? Всичко. Означава чисто и просто всичко. Хората казват, че Бьорнстад е умиращ град. Разположен дълбоко в гората, той бавно се смалява и притихва. Но там долу край езерото силни светлини огряват една ледена пързалка. И точно заради нея жителите на града вярват, че утре ще е по-добре от днес. Младежкият хокеен тим е на полуфинал - ако ... |
|
|
Творчеството на Александър Грин (1880 - 1932) досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух. "Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си." Книгата е част от Колекция ... |
|
|
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над ... |
