Алберт Айнщайн (1879 - 1955), носител на Нобелова награда за физика, е признат за най-влиятелния учен на ХХ век. Блестящ интелектуалец с афористична мисъл, ангажиран с редица обществени каузи, той още приживе се превръща в мит. Айнщайн е едно от най-разпознаваемите лица в цял свят, а името му - синоним на гений."Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.""Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.""В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предразсъдък.""Никога не мисля за бъдещето - то така ... |
|
|
"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Научих, че това, което искаме, рядко е това, от което се нуждаем. А онова, от което се нуждаем, почти никога не е онова, което искаме." Това е приказка за котарак, практикуващ дзен, който чува за самотен вековен бор в далечна кленова гора, сред чиито клони може да се открие безкрайна мъдрост. Така започва едно откривателско пътуване. По пътя си котаракът среща различни животни: тревожна маймуна и уморена от живота костенурка; тигър, борещ се с гнева, объркано вълче и алчен гарван. Всеки има истории за разказване и уроци за споделяне. Но след изненадваща среща с игриво коте котаракът поставя под въпрос всичко, ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
"Кентърбърийските разкази са написани през XIV век на вече отдалечения от нас средноанглийски език, но с тях Джефри Чосър поставя основите на съвременния английски език и на цялата богата традиция на новата англоезична поезия. Като многоцветен калейдоскоп книгата събира ведно разнообразните жанрове на средновековната литература от рицарския роман и агиографското житие до простонародната шванка, извисява се до героичното и се спуска до фарса и гротеската, за да докаже колко живо и вълнуващо продължава да бъде и до днес това духовно наследство. Тя извлича от него четиво за забава и размисъл. Може би най- ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
|
"Трудно да разнищиш една легенда, също така и много опасно, защото всеки, който е гледал филмите на Кирил Господинов го възприема по различен, свой, много личен начин. Като наследник на титана, нямам правото да развенчавам или да развалям магията. Тате не се захласваше по известността, Баш майсторът не му беше любимия филм. В тази книга го оставям той да ни води, да пресъздава реални случки - защо Шведския крал е изгорял "на потник", какво е да чуеш присъдата: "Филмът Понеделник сутрин ще го пуснем в... понеделник сутрин", как се чувства момчето от село Гроздьово, когато Георги Парцалев го приеме ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
