Страхът с божествен аромат чука на вратата. Отвори я! Кошмари всъщност няма. Кошмарно е ежедневието на неговите герои, толкова живи, че човек настръхва от присъствието им! Четири различни по тон и сюжет новели, обединени от темата за пътуването през живота. В Надежда за вечна пролет един несправедливо осъден човек намира пътя към своето избавление. В Лятото на покварата едно златно момче и старец с отвратително минало ще се обединят в ужасяващ съюз. В Есен над детството четири момчета ще дръзнат да навлязат в гората и ще намерят живот, смърт и края на невинността. Със Зимна приказка ще попаднете в странен клуб, където ще ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Сборникът е побрал едни от най-интересните романи на известния писател: "На Странджа баир душата", "Прогнозата", "Мъже без вратовръзки", "Ние, децата на голямата лъжа", "Правилата". Тук е целият Дончо Цончев - такъв, какъвто читателят го е обикнал - актуален и развълнуван, пристрастен към съвременни проблеми и омагьосващ със словото си. "Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние. Ние - вече мъртвите отдавна, - които сега раждаме техните прадядовци, ... |
|
|
Димитър Шумналиев, роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
|
"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред. Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”....Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Томът съдържа разкази на Елин Пелин от книгите му Под манастирската лоза, Аз, ти, той, Черни рози и хумористичните миниатюри и стихотворения от Пижо и Пендо, редове от биографията на писателя и статии от Тончо Жечев, П. Пондев и П. Зарев. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Поредицата Българска класика събира най-доброто от ... |
|
|
Когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и ... |
|
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
|
Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него. В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в планините, ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
