Александър Велики

Александър Велики Никос Казандзакис Времетраене: 0:52 мин. Никос Казандзакис Времетраене: 1:08 мин. Братоубийците Никос Казандзакис Времетраене: 0:56 мин.

Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време - човек от плът и кръв - войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис.

Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан - момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос", и в романа "Александър Велики" Никос Казандзакис отправя своите послания към юношеска аудитория. Книгата обаче може да вдъхнови читатели на всички възрасти - стига само да помнят какво е да си млад, смел и да мечтаеш за невъзможното.

Писателят е успял да избегне изкушението да представи Александър в изцяло положителна светлина. Романът може да послужи като чудесен урок по героизъм и чест, но в същото време изгражда един пълнокръвен, многопластов образ на древния пълководец - едновременно близък до историческите източници и плод на личната философия на Казандзакис.

Никос Казандзакис е гръцки писател, поет, драматург и мислител. Роден на 18 февруари 1883 година в Мегалокастро (днешен Ираклион, остров Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска остров Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 година, Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в "Ираклион" през 1899 - 1902 година. През есента на 1902 година заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 година, завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 година следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 година става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 година.

Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в "Съветския съюз" се разочарова от болшевишките идеи. Преди "Втората световна война" се установява на о. Егина, а през 1948 година се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в "Гръцкото правителство на Егина", а през периода 1947 - 1948 работи за "ЮНЕСКО". Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 година във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му остров Крит, близо до църквата "Св. Мина" в Ираклион.

Получава световна известност след екранизацията на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба гъркът" през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема "Одисея", съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция - изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. един-единствен глас не му достига, за да спечели Нобелова награда - получава я френският писател Албер Камю.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525