Тази книга събира някои от най-значимите страници, написани от Ориана Фалачи по темата за правата на жените, за равенството между половете, за това да бъдеш жена в бурните години на XX век. В своята невероятна журналистическа кариера Фалачи се е срещала с личности, които са се превърнали в икони за поколения. В годините, когато жените в Европа все още са се борели за правото си да гласуват, да бъдат съдии, за правото на развод, италианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди. Мислите на всички тях за ролята на ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
Историческо четиво за непредубедени. Тази книга е опит за един различен поглед към света, в който живеем, защото ключът към истината, която винаги търсим, е историята. За съжаление, от Сътворението до наши дни, историята се съпътства с манипулации, измислици и откровени лъжи. С течение на времето те се приемат като постулати, на които се крепят новите теории. Така историята престава да бъде история и се превръща в политика. Политиката подбира само такива факти и документи, които са изгодни за целите и́ в определен момент. При смяна на целите, следващите политици отричат фактите или в най-добрия случай ги подменят с ... |
|
|
Съставител: Стефан Калайджиев. ... Не е ли време за титлата българин над всичко? Новата парадигма и новият модел общество не могат да се изграждат върху лъжа. Българите са призвани да я узнаят и първи диагностицират. Защото са строители на държавности. Моделът на демокрация в произлязъл от една лъжа и допускане, че в обществото може да има свободни и равни без да се отчита различното им равнище на съзнание. По-късно в Рим, и след това, това се утвърдило като доброволно робство. Как робите да бъдат водени за носа и сами да се надпреварват да служат на своят господар. Днес всички се надпреварват да служат за пари на Кого? ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Пълната версия."Това са моите Шест етажа без асансьор, за пръв път в пълната им версия. Много ги обичам, защото съм ги изкачвала (и продължавам) стъпало по стъпало, с почивки, с устрем, летейки нагоре, без да докосвам перилата, с бавно слизане и томителни въздишки. Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш свише по време на затворен, враждебен, застинал в ням ужас свят. И разбрах, усетих с кожата и ума си колко е хубаво да си Малката. Така животът ми стана цял и пълен, изживян дотук без никакви пропуски. Позволих си да бъда слаба. Слаба до силния. И достатъчно силна да понеса ... |
|
|
"Ако повечето бебета се създават от любовта на един мъж и една жена, аз съм от тези, които след раждането ги оставят в отдел "Щъркелови полети" поради неизвестни причини. Моят щъркел - авторитетен акушер-гинеколог от "Майчин дом", познавал едно новосъздадено семейство, което му се било обадило, за да направи заявка за бебе. Младоженците искали да си дадат втори шанс в живота. Тя - четиресетгодишна българка, счетоводителка, вдовица от първи брак. Той - петдесетгодишен французин, работник, разведен след двайсет хаотични години брак, четири деца и живот, излязъл от контрол. И така... след ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Свободата е най-скъпото благо; тя не са дава даром нито от човека, нито от Бога; отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна."Казандзакис е една от най-великите фигури на сцената на световната литература." The New York Times Book Review ... |
