Квебек, Канада, 50 -те години на XX век: Отношенията между французи и англичани вървят като по ръба на бръснач - точно както при родителите на Маги Хюз. Англоговорящият баща на Маги има амбиции за дъщеря си, които не включват брак с бедното френско момче от съседната ферма. Но сърцето на Маги принадлежи на Габриел Финикс. Когато тя забременява на петнайсет години, родителите ѝ я принуждават да даде бебето си Елоди за осиновяване и да вкара живота си в релси. Елоди расте по сиропиталища - и без друго окаяно съществуване, което претърпява трагичен обрат. Заедно с хиляди други сираци тя е обявена за психично болна в ... |
|
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Съставител: Стефан Калайджиев. ... Не е ли време за титлата българин над всичко? Новата парадигма и новият модел общество не могат да се изграждат върху лъжа. Българите са призвани да я узнаят и първи диагностицират. Защото са строители на държавности. Моделът на демокрация в произлязъл от една лъжа и допускане, че в обществото може да има свободни и равни без да се отчита различното им равнище на съзнание. По-късно в Рим, и след това, това се утвърдило като доброволно робство. Как робите да бъдат водени за носа и сами да се надпреварват да служат на своят господар. Днес всички се надпреварват да служат за пари на Кого? ... |
|
|
Историческо четиво за непредубедени. Тази книга е опит за един различен поглед към света, в който живеем, защото ключът към истината, която винаги търсим, е историята. За съжаление, от Сътворението до наши дни, историята се съпътства с манипулации, измислици и откровени лъжи. С течение на времето те се приемат като постулати, на които се крепят новите теории. Така историята престава да бъде история и се превръща в политика. Политиката подбира само такива факти и документи, които са изгодни за целите и́ в определен момент. При смяна на целите, следващите политици отричат фактите или в най-добрия случай ги подменят с ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
|
В свят, разделен на две от Стената - Черноград - пълен с чудовища, и Белоград - с охолния си спокоен живот, вещицата Косара има богат опит с укротяването на русалки, боят с кикимори и варенето на отвара за отблъскване на върколаци. Единственото чудовище, което обаче Косара не може да победи, е Царя на чудовищата - Змея. След като веднъж е избягала от него, всяка година той отново се спуска по петите ѝ. Но Косара е готова да пожертва най-скъпото си - сянката си, за да избяга нелегално отвъд Стената в Белоград, където чудовищата не могат да я последват. Обаче радостта ѝ е мимолетна. Защото какво е една вещица ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Русия, лятото на 1856 година. Алексей, непокорният син на Мария Карповна, вдовица и още запазила хубостта си, се завръща от дълго отсъствие в семейното имение, което майката ръководи с неумолима власт. Мария е готова на всичко, за да държи Алексей в подчинение и да го ожени за Агата, грозноватата ѝ бивша компаньонка. Алексей отказва и в крайна сметка неговият брат, безволев лицемер, приема женитбата. Различни перипетии позволяват на Анри Троая да очертае характерите в хода на непрестанните семейни войни. Развръзката е неочаквана, но отговаря напълно на логиката на разказа и довежда до завършека на този неголям, но ... |
