"Мощен хуманен дух. Силна образност. Необичайна повествователна техника. Триумфираща ирония. "Мене ме сънува мравка" е присмехулна и нежна книга едновременно." Димитър Гачев "Ангел Еленков преминава свободно от реалност към метафизика. С неподражаем стил разказва за боледуващата душа на човека. С лекота смесва фин сарказъм с неочакван сюрреализъм, изненадва и трогва читателя." Владимир Пенев "Животът в късите истории на Ангел Еленков тече като във филм на Фелини. Преобръща се като в комедия на братята Гручо и Харпо Маркс. Финалът винаги е запазен за Алфред Хичкок." Александър ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
|
Яркото лятно слънце нажежава въздуха в Осло. Полицията получава сигнал, че млада жена е открита мъртва в апартамента си. От ръката й е отрязан един пръст и малък червен диамант под формата на петолъчка е поставен под клепача й. Инспектор Хари Хуле е назначен да разследва случая заедно с Том Валер, който не извиква у Хари нито доверие, нито симпатии. Всъщност той вярва, че Валер е замесен с незаконна търговия на оръжие и с убийството на полицайка. Но Хуле - ненадежден алкохолик - едва се задържа на работа и трябва да играе по правилата. Пет дни по-късно изчезва още една жена. Скоро намират пръста й, украсен с червен ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Илюстровано луксозно издание ... Преданията от "Силмарилион" са невидимото присъствие и вдъхновение за творбите на Дж. Р. Р. Толкин; той работи над книгата през целия си живот, но така и не я довежда до окончателен вид. Възникнала далеч преди "Властелинът на пръстените", тя е историята на Първата епоха в Толкиновия свят, древната драма, към която се озъртат героите от "Властелинът на пръстените" и в която някои от тях, като Елронд и Галадриел, са взели участие. Заглавието "Силмарилион" е съкратено от "Куента Силмарилион", тоест "Историята на Силмарилите", трите ... |
|
|
Един тайнствен чужденец се появява в двора на Великия могол с вълшебна история, предназначена само за ушите на царя. Тя ще реши съдбата на младия флорентинец с многото имена, който броди из света, за да стигне до целта си, но винаги по заобиколни пътища. По магически заобиколен път Рушди води читателя през многобройните пъстри и омайващи дипли на разказ, който с вълшебна алхимия споява два свята - този на Изтока и този на Запада - и ни оставя без дъх. Подобно на Шехеразада, младият Николо Веспучи от Запада разплита пред Великия владетел на Изтока приказката за една чародейка, невероятна история, която води там, където ... |
