Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът. ... "Търсете и ще намерите." Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му. Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи. Водени само от ... |
|
Стихове, мисли, посвещения... ... Наситена с ефирна поезия във формата на кратки стихове от цял свят, тази малка книжка е посветена на нашите майки и на любовта, която им дължим. "Мила майко, име сладко, най-безценно мое, драго, най-голяма чест и благо." Петко Славейков Сърцето на майката е бездна, в дълбочината на която винаги ще намерите опрощение." Оноре дьо Балзак "Господ не би могъл да бъде навсякъде, затова е сътворил майката!"Еврейска поговорка ... |
|
Автобиографичният дебютен роман на Ким Тхуи описва съдбовната раздяла с едно относително безметежно детство, помрачено от военните конфликти във Виетнам. След много сурови и любопитни перипетии Ким и семейството ѝ намират убежище в Квебек - гостоприемната канадска провинция. Хората, които тя среща по пътя си, ситуациите, в които изпада - и трагични, и смешни, и нелепи, и разтърсващи, семейството ѝ с многобройните лели и чичовци - кой от кой по-колоритен, мъжете в живота ѝ, синовете ѝ - единият от които е аутист, огромната майчина любов, обичта към родната страна, където са ѝ пели люлчини ... |
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |