Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
"Солени молекули на Калоян Христов е книга за човешкото, което иска да бъде себе си, но и всяко друго нещо във вселената - предмет, животно, природа... Затова и тази поезия е поезия на условностите, на възможните измерения, на пожеланите метаморфози и очакванията, които са важни, дори когато не се осъществяват. Пълнотата и празнотата, проникнатостта на всичко във всичко, историите, които чертаят биографията не просто на човека, но и на света и на нещата в него, определят пластовете и посоките, които четенето на стихосбирката си струва да поеме." Амелия Личева "След като в своята първа стихосбирка Калоян ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |
|
|
"И така, една сутрин седнах и написах първия си разказ. Бях учуден, че успях за по-малко от два часа, за времето между 10 и 12 часа преди обяд. След няколко дни опитах един следобед да напиша втори разказ, но не се получи. На следващия ден опитах отново късно вечерта, но пак не се получаваше. Всяко едно изречение беше повод за дълго обмисляне, което ме накара да се откажа. Реших да направя трети опит, но този път преди обяд. Както първия път, разказът бе готов преди 12 часа. Просто необяснимо за мен как мисълта ми течеше така гладко и бързо, като че ли някой ми диктуваше отгоре. Взех решение да пиша нови разкази ... |
|
|
"Колко ли пъти, ще си отивате от мен и в гузната поредна сутрин, от свойто вчера ще крадем, за да остане и за утре. Колко ли пъти, с измамни мигове граден се срутва замъкът от пясък и с вик за сбогом - примирен, животът се руши със трясък. Колко ли пъти, аз просех Господи любов - на порнография позната, която по предвечен зов сме репетирали с телата..." Иван Тенев ... |
|
|
Книгата съдържа поезия на Валерия Ройдева-Велева."Животът препуска и хич не му пука за нашите планове и наш’те мечти и често припряно по сърцата ни чука, пропуква любови и пътеки руши. Животът създава, но често забравя, че имаме крехки, човешки души и когато насила прегради поставя от душите кърви, от душите кърви…" Валерия Ройдева-Велева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите." Атанас Далчев "Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен." Евалд Озерс "Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант." Кирил Кадийски ... |
|
|
Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание. В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината. Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично ... |
|
|
Балада за любовта Любовта оцеля посред толкова много омраза, озарила чела и с огнище сърцата белязала. Любовта оцеля посред ревност и завист, и скука - тя е слънцестрела, подлудила леда на капчука. Любовта оцеля и кръжи над гнезда и комини, гдето тя е била, неочаквано пак ще премине. Любовта оцеля, надживяла и смърт, и неверие - херувимски крила над главите ни тя е разперила. Любовта оцеля - пчелен звън в белоцветните вишни... Сред света черно-бял без любов човекът е нищо. Димитър Христов ... |
|
|
Пред вас стои една великолепна колекция от разкази на един от малкото признати фантасти с титлата Грандмастър, а именно Робърт Силвърбърг. Подборът на антологията е направен от самия автор и предлага богато разнообразие от научнофантастични сюжети - от космически приключения и изследване на човешката природа до философски размисли за времето и съдбата. Тя включва някои от ранните и по-малко известни разкази, които демонстрират неговия стил и тематично разнообразие. Ще разпознаете някои ранни идеи, които намират своето развитие в някои от неговите по-късни и известни на българския читател книги. Това са произведения, ... |
