Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев. Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли". ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
В един слънчев ден Фийби Стоун пристига в луксозен, старинен хотел на морския бряг сама, без никакъв багаж. Преживяла поредица от загуби, тя сякаш вече няма повече за какво да живее. Винаги обаче е искала да посети точно този хотел, да хапва стриди, да седи в джакузито, да се вози на яхта и да види за първи път океана. Само че в мечтите ѝ винаги е присъствал и нейният съпруг, а сега е съвсем сама. Е, ако не броим изненадващо големия брой сватбари, които чакат на опашка за рецепцията пред нея. Без дори да подозира, Фийби се е озовала в разгара на приготовленията за разкошна сватба. И e единственият гост на хотела, ... |
|
Съобщавайки днес за случилото се на 6 септември 1885 г., на съвременния българин се обяснява как денят се подкрепя от единна държава, целия български народ, всички българи, как е довел до демонстрация на силата на единението и до загърбване на личните амбиции и спокойствие. И неизменно остават скрити редица отдавна забравени факти, свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите около неговото утвърждаване. Не става твърде ясно на обществеността, че случилото се е една победа на част от българската политическа класа и княз Александър I над тогавашното, образно казано, ... |
|
Адажио за Мария е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот."Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. Адажио за Мария е история за най-голямото чудо - самия живот!" Георги Бърдаров ... |
|
С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г."Драги читателю, в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 - 523 византийска година. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г. Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан ... |
|
Роман, базиран на действителни събития. Младата французойка Хелия Лурон се намира в сериозна опасност, след като изпълнява последната воля на баща си - виден професор по астрофизика. Преди повече от двайсет години той е направил откритие, което може да обясни предизвикателствата, с които трябва да се справя светът днес, но вече е част от дългия списък на учени, изчезнали или починали при мистериозни обстоятелства. Амбициозният американски сенатор Джошуа Морган се опитва да я предпази, докато се бори с най-големите си страхове и открива неподозирани семейни тайни. Една невероятна случайност изправя репортера Итън Кембъл ... |
|
Жените могат да бъдат герои. Когато двайсетгодишната Франки Макграт, обучаваща се за медицинска сестра, чува тези думи, това е истинско откровение за нея. Израснала в окъпания от слънце идиличен свят на Южна Калифорния и защитена от своите консервативни родители, тя винаги се е гордяла, че постъпва правилно. И когато брат ѝ заминава да служи във Виетнам, тя се присъединява към армейския корпус на медицинските сестри, за да следва неговия път. Наивна и неопитна, като мъжете, изпратени да се сражават във Виетнам, Франки е поразена от хаоса и разрушенията на войната. Всеки ден е залог на живот и смърт, на надежда и ... |
|
Като новопостъпила лекарска асистентка в мъжки затвор със строг тъмничен режим, Брук Съливан трябва да спазва три правила: да се отнася с уважение към затворниците; да не им дава лична информация; никога да не се сприятелява с тях. Но персоналът в затвора не подозира, че тя вече е нарушила две от правилата. Никой не знае, че е имала интимна връзка с Шейн Нелсън - един от най-известните и опасни затворници. И определено никой не е в течение, че Шейн е ученическата ѝ любов - куортърбек звезда, излежаващ доживотна присъда за няколко жестоки убийства. И че точно показанията на Брук са го пратили зад решетките. Но ... |
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |