Тютюнев път е може би най-важният роман на един от големите американски класици Ърскин Колдуел. Публикувана през 1932 година, книгата бързо е забранена, изгаряна, а авторът ѝ заклеймен като предател и лъжец. Америка не може и не иска да приеме портретът на Юга такъв, какъвто го създава Колдуел. И въпреки това авторът намира подкрепата и адмирациите в лицето на най-големите класици на американската литература като Уилям Фокнър и Сол Белоу, който смята, че Колдуел трябва да получи Нобеловата награда за литература. Нужно е време Колдуел да бъде признат като част от голямата четворка на американската литература и ... |
|
|
Обладан от златна треска, главният герой Тай Тай Уолдън е убеден, че някъде в неговата земя има залежи на злато. Дупка след дупка, Тай Тай продължава да копае, като никога не посяга на едно място, наречено от него Божията нивица. С ирония и чувство за хумор, които примесва с трагедията на последиците от Голямата депресия в Америка, Колдуел отново рисува една картина на Америка, която държавата отказва да приеме. Истинска ли е Американската мечта и достижима ли е въобще за простосмъртните, или на някои е съдено да търсят несъществуващото злато през целия си живот - това са само част от въпросите, които задава един от най- ... |
|
|
Скарлет О'Хара е южняшка красавица, разглезена от охолния живот в памуковата плантация Тара. Тя има изисканите маниери на аристократичната си майка, твърдоглавието и буйния нрав на ирландския си баща, най-тънката талия в три окръга и неустоим чар. Затова, когато решава, че ще се омъжи за умисления и романтичен съсед Ашли Уилкс, тя не допуска провал. Но той е сгоден за друга и скоро след сватбата си заминава за фронта. Гражданската война води до немислимото - за няколко години Северът помита стария начин на живот на южняците. За Скарлет настъпват трудни времена. От предишното величие на Тара не е останала и следа, а ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
От появата на първия том през 1884 година до наши дни книгата на Захарий Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като История славянобългарска. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши. Причината за безсмъртието на ... |
|
|
"Какво е останало от монументалните сгради на древността? Руини. И какво е останало от несметните богатства на Соломон, Крез и Лукул? Легенди. Часът на славея е роман-легенда за един творец, осъзнал, че смисълът на човешкия живот е да да сътвориш нещо голямо, което да остане след тебе завинаги. Героят си поставя трудна до невъзможност задача да създаде епохална творба. И мечтата му е тя да достигне до хората. До всички хора. И да им помогне да осмислят своето битие, като му придадат един нов, осъзнат и изстрадан смисъл. През редица перипетии преминава героят в процеса на съзиданието, много удари понася. Търпеливо, ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов, известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
Всички демони са тук отвежда читателите в Париж и ги потапя във вероятно най-заплетения случай в кариерата на Арман. Извършеното престъпление е дълбоко лично, но е и част от сложна схема, засягаща мултимилионни компании, недосегаеми магнати и обикновените хора по целия свят. За да го разкрие, Гамаш трябва да се върне далеч назад в собственото си минало и да прецени на кого може да се довери днес. Приятната вечеря на семейство Гамаш в Града на светлините отваря вратата към най-непрогледния мрак. На излизане от любимото си парижко бистро Арман, Рен-Мари и децата им стават свидетели как кръстникът на Гамаш - Стивън Хороуиц, ... |
