Вледеняващата история за перфектната бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 г. е изправена на съд за двойното убийство на децата. Самата тя майка, Слимани споделя, че представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя. "Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.""Бебето е мъртво. Отнело е ... |
|
|
Обладан от златна треска, главният герой Тай Тай Уолдън е убеден, че някъде в неговата земя има залежи на злато. Дупка след дупка, Тай Тай продължава да копае, като никога не посяга на едно място, наречено от него Божията нивица. С ирония и чувство за хумор, които примесва с трагедията на последиците от Голямата депресия в Америка, Колдуел отново рисува една картина на Америка, която държавата отказва да приеме. Истинска ли е Американската мечта и достижима ли е въобще за простосмъртните, или на някои е съдено да търсят несъществуващото злато през целия си живот - това са само част от въпросите, които задава един от най- ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
От появата на първия том през 1884 година до наши дни книгата на Захарий Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като История славянобългарска. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши. Причината за безсмъртието на ... |
|
|
"Какво е останало от монументалните сгради на древността? Руини. И какво е останало от несметните богатства на Соломон, Крез и Лукул? Легенди. Часът на славея е роман-легенда за един творец, осъзнал, че смисълът на човешкия живот е да да сътвориш нещо голямо, което да остане след тебе завинаги. Героят си поставя трудна до невъзможност задача да създаде епохална творба. И мечтата му е тя да достигне до хората. До всички хора. И да им помогне да осмислят своето битие, като му придадат един нов, осъзнат и изстрадан смисъл. През редица перипетии преминава героят в процеса на съзиданието, много удари понася. Търпеливо, ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов, известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
