Изданието съдържа две творби на Лорънс Дърел - Мосю и Ливия. ... Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът Авиньонски квинтет. Пенталогията се състои от романите Мосю, или Принцът на мрака, Ливия, или Погребан жив - които ще намерите в този том, - Констанс, или Самотни занимания, Себастиан, или Водещи страсти и Квинкс, или Историята за изкормвача. В Авиньонски квинтет, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
|
"За първото отвличане нямах никаква вина. Останалите ги забърках аз, признавам."Така започва историята си Рамеш Кумар, преди да ни разкаже за дългия си път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия. Рамеш е момче от нисшите слоеве на средната класа. Той се опитва да се издигне в обществото, но в Индия никой не може да надскочи средата си. Най-много да се издигнеш от дъното на една класа до дъното на друга. Шансът помага на героя да се превърне от жертва в похитител и да се спаси. Неочаквани обрати и очаквани ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
Страхливец. Никой никога не е наричал инспектор Арман Гамаш така. Дори най-големите му врагове. До деня, в който шефът на отдел Убийства чува обвинението от устата на приятел. Причината? Опитът му да отмени провеждането на публична лекция по време на празничните дни. Лекторът е Абигейл Робинсън, професор по статистика, и когато Арман е помолен да се погрижи за сигурността на събитието, той е убеден, че няма да има проблеми. Кой би се заинтересувал от научна беседа на английски в Квебек, когато може да пие горещ шоколад и да кара ски? Но докато прави предварително проучване за гостуващата лекторка, Гамаш открива, че идеите ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
