Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
|
Биография на Мартин Лутер с приложени въпроси в края на книгата за затвърждаване на наученото от историята му. ... |
|
|
Роман за сънищата и съдбата. Възможно ли е пет изключителни жени от миналото внезапно да влязат в живота на една съвременна млада дама и да го преобърнат? Възможно ли е вълнуващи писма да прескочат столетия и да стигнат по неведом път до своя получател? Възможно ли е забравените съдби на непознати хора да повлияят на настоящето и да променят възприятията ни за света? В романа Смирена Ина Ясипова разказва една романтична история, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо. В дебютния си роман Жива Ина Ясипова ни поведе на завладяващо дирене на мистично познание, а в Посветена седем ... |
|
|
Лотарията и други разкази е единственият сборник, който Шърли Джаксън издава приживе и с който нарежда името си сред най-големите американски писатели на XX в. Освен едноименната история, добре позната в България, в него са включени още 24 текста, които излизат у нас за първи път. Шедьоври като Демоничният любим, След вас, драги ми Алфонс, Цветната градина, Седемте вида неяснота и Зъбът разкриват майсторството на Джаксън да внушава дълбокия мрак, перфидната жестокост и нелечимата самота, които владеят човешкото сърце, разсъдък и взаимоотношения. И макар Шърли Джаксън обичайно да се свързва с ужасите и мистерията, този ... |
|
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров, победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха & ... |
|
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
|
"Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в Ада той - сякаш от казана за ракия край Созопол - вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само риба и въшки по собствените думи на ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"Без вяра човек е нищо. Вярата издига човека над животните, че дори над всичко. Вярата планини движи!" Антон Прудкин "Изправяме се пред личност, която не трепва пред трагичната си съдба и с антично величие върви към своя гроб. Той остава верен син на родолюбивата си майка и на предания си баща - солдат от Освободителната армия, украинец по народност, но останал при любимата си съпруга, натурализирал се в България и станал съединителен образ на дружбата между българския и украинския народ. Синът отстоява с кръвта си демократичната и славянофилската линия в нашето общество - линия в еднаква степен единна със ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
