Ан Бронте е най-малката сестра от фамилията Бронте. На деветнадесет години тя напуска родния си дом и в продължение на пет години работи като гувернантка. На базата на собствения си опит Ан написва романа "Агнес Грей", който е публикуван през 1847 г. и е посрещнат с голям интерес от тогавашната публика. Самата Агнес е дъщеря на пастор, който е изпаднал във финансово затруднение. Единственият път за младото момиче да се измъкне от бедността и да помогне на семейството си е да поеме грижата за разглезените деца на богат аристократ. Ан Бронте разказва една на пръв поглед обикновена история, изпълнена с много ... |
|
"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки ... |
|
Невероятната история на една от най-властните жени в света. ... Виктория поддържаше установената нравствена чистота с непреклонност, която надминаваше тази на Алберт. Тя беше вече съпруга на Алберт. Беше и нещо повече - олицетворението на една нова епоха. Последните следи от XVIII век бяха изчезнали. Цинизмът и лукавството се бяха превърнали на прах. Над тях тържествуваха чувството за дълг и любовта към семейния живот. Викторианската епоха беше в пълен разцвет. Кралица Виктория става символ на английската нация, на Британската империя, на сдържаното и образцово поведение и личния морал. Успехът ѝ като владетел се ... |
|
Сър Уинстън Ленард Спенсър Чърчил (1874 - 1965) е британски политик, историк и писател, носител на Нобелова награда за литература (1953). Той е министър на няколко британски правителства, както и министър-председател на Великобритания по време на Втората световна война."Ако наистина има много страни, то лъжата има много гласове.""Има две категории хора. Едните казват: Чудя се защо да не направя еди-какво си! А другите: Кой ще ми попречи да направя еди-какво си!""Великият урок на историята е че понякога прави се оказват лудите.""Политиката е като събуждането сутрин. Никога не знаеш чия ... |
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
Вулканите таят в недрата си ужасяващата сила на Земята. Неслучайно в културите по цял свят яростните им изригвания се обясняват с раздразнението на подземни чудовища или с гнева на боговете. Тази книга разказва за божествата, митовете и храмовете, свързани с култа към вулканите, през погледа на един очевидец. ... |
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
Едно пътуване през куриозите на история за книголюбители. ... Една завладяваща обиколка из любопитната история на западната цивилизация, разказана чрез най-емблематичното ѝ изобретение - книгата. Наред с всеизвестни заглавия, помогнали за оформянето на света, в който живеем, Оливър Тиърл ни запознава и с някои от по-пренебрегваните детайли, които могат да бъдат открити из рафтовете на библиотеките от миналото. Ще научите за забравения романист, надминал Дикенс по продажби, за жената, която става първият публикуван поет в Америка, и за ексцентричния пътешественик, внесъл вилиците в Англия. Чрез изследването на ... |
|
Недялко Славов е български поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Носител е на националните литературни награди "Хр. Г. Данов", "Хеликон", "Цветето на Хеликон", "Иван Николов" и други."Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов. Всяка негова дума е символ, изречението образува ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |